Педро III Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Педро III Арагонски
Крал на Арагон
Pietro III d'Aragón.jpg
Лични данни
Управление 1276 - 1285
Други титли Граф на Барселона, Крал на Майорка и Валенсия, Крал на Сицилия
Роден 1240
Валенсия, Испания
Починал 2 ноември 1285
Виляфранка дел Панадѐс Испания
Предшественик Хайме I Арагонски
Наследник Алфонсо III Арагонски
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Хайме I Арагонски
Майка Виоланте Унгарска
Брак Констанца II Сицилийска
Педро III Арагонски в Общомедия

Педро III Арагонски Велики (кат. Pietro III d'Aragón; 1239 — 2 или 11 ноември 1285, Виляфранка-дел-Пенедес) — 10 крал на Арагон, крал на Майорка, крал на Валенсия, граф Барселона от 27 юли 1276 година, крал на Сицилия (под името Педро I) от 4 септември 1282 година. От Барселонската династия. Син на крал Хайме І(Арагонски) Завоевателя, крал на Арагон, Валенсия и Майорка, граф на Барселона, и неговата втора жена Йоланда Унгарска. Един от най-великите средновековни крале на Арагон, останал в историята като Педро Велики (Pedro el Grande).

Управление[редактиране | edit source]

На 13 юни 1262 се жени в Монпелие за Констанца Хохеншауфен, дъщеря и наследница на Манфред, крал на Сицилия. През 1276 Педро е коронясан в Сарагоса като крал на Арагон, Валенсия и Каталония, отказвайки се от васалитета към папата, приет от дядо му Педро II Арагонски през 1204. С това се полага началото на конфликта с папството довел по-късно до Арагонския кръстоносен поход.

По време на цялото си управление се съсредоточава върху установяване на надмощие в Средиземноморието. Бракът му с наследницата на Короната на Сицилия е част от тази стратегия. Сицилия от 1266 се намира под окупацията на Карл I Анжуйски, наложен с подкрепата на папа Климент IV. Той управлява от Неапол чрез свои васали, които издевателстват на местното население, което често се бунтува и недоволства от натрапниците французи.

Сицилианската вечерня

През 1280 Педро III Арагонски организира голяма военна кампания (140 кораба) в Тунис, срещу свой разбунтувал се васал. Смята се, че истинският повод за похода е била пълна мобилизация и сбор на войски с цел нахлуване в Сицилия. Повод за това не закъснява. На 30 март 1282 в Палермо избухва въстание, станало известно като Сицилианската вечерня. Французите бързо са изгонение от острова и Карл I Анжуйски, подготвящ война с Византия е принуден да промени плановете си и да акостира с големи войски в Месина. Сицилианците пращат делегация до Педро III Арагонски, който в това време се намира в Тунис с молба за помощ. Готов за такъв обрат на събитията Педро отплава с флота си за Сицилия и през авгут вече е на острова, а на 4 септември 1282 вече е коронясан за крал на Сицилия. На 18 ноември 1282 новият папа Мартин IV, французин по рождение, отлъчва Педро III Арагонски от Църквата, заедно с финансиралия въстанието византийски император Михаил VIII Палеолог.

Междувременно Педро III Арагонски, изцяло взима под свой контрол Сицилия, а Карл I Анжуйски е принуден да свали обсадата на Месина и бяга чак във Франция, оставяйки в Неапол да управлява сина си Карл II. Същият е разбит от арагонската флота край Салерно през 1284 и взет в плен. От смърт го спасява само намесата на жената на Педро III Арагонски, кралица Констанца.

Арагонски кръстоносен поход[редактиране | edit source]

Отлъчването на Педро III от Църквата автоматически го прави нежелан сред европейските монарси и освобождава негоните поданици от васална клетва. Първият който се обръща срещу Педро III е неговият роден брат— Хайме II Майоркски. През 1283 година той признава френският крал Филип III Смелия за сеньор на графство Монпелие, а така също разрешава на френските армии и флот свободен проход чрез Русильон.

След отлъчването от Църквата на Педро III Арагонски, папа Мартин IV слага начело на арагонския трон вторият син на френския крал Филип III, Шарл Валоа през 1284. Тъй като Педро III Арагонски не възнамерява да сдаде трона си доброволно, папата обявява против него кръстоносен поход. Френските войски минават Пиренеите и през 1285 след дълга обсада превземат Херона, първият по-голям град в Арагон. Тъй като Педро има вътрешни проблеми в висшата аристокрация и няма подкрепата им във войната, положението му се усложнява неимоверно. Ходът на войната обаче се променя, след като сицилийския флот, под командването на арагонския адмирал Роже де Лурия, потопяват флота на френския крал Филип III и по този начин го лишават от възможността за снабдяване с продоволствия и подкрепления. Така французите са принудени да искат примирие, което Педро III Арагонски им отказва. При опита им да се изтеглят им устройва засада в пиренейските проходи и ги разбива. На 5 октомври 1285 френския крал Филип III умира в Перпинян и Педро III Арагонски преминава сам в атака. По време на подготовката за нахлуването си обаче, самият той умира на 2 ноември 1285.

Със смъртта на Педро III Арагонски опасността надвиснала над Арагонското кралство отпада. Наследникът на Филип III, крал Филип IV отказва да продължи авантюристичния кръстносен поход и подписва примирие. Карл I Анжуйски умира през януари 1285, а наследника му Карл II от 1284 се намира в арагонски плен.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Педро III е женен от 13 юни 1262 година за Констанция, дъщеря на Манфред Хохенщауфен (1232 — 26 февруари 1266), крал на Сицилия. От този венценосен брак се раждат четири сина (от които трима стават крале) и две дъщери (и двете кралици):

  • Алфонсо III Арагонски (1265 — 18 юли 1291), 11-ти крал на Арагон - 1285 -1291 година
  • Хайме ІІ (10 август 1267 — 2 ноември 1327), крал на Сицилия (Хайме I) от 1285—1295, 12-ти крал на Арагон (Хайме II) от 1291 година.
  • Федериго II Сицилийски(13 декември 1272 — 25 юли 1337), крал на Сицилия от 1295 година.
  • Педро (1275 — 25 август 1296)
  • Света Изабела Португалска (1271—1336) — жена на краля на Португалия, канонизирана от Римската-Католическа Църква през 1625 година.
  • Йоланда (1273—1302) — омъжена за Робер, крал на Неапол.

Педро III - крал-трубадур[редактиране | edit source]

Педро III, освен политически и и военни таланти, има още и поетически дар. Той не само покровителства трубадурите, но и сам е поет. Известни са две негови стихотворни произведения.

Този дар на Педро III намира отражение в «Божествена комедия». Данте изобразява Педро III и неговия заклет враг Карл I Анжу като пеещи при вратите на Чистилището.

Кралят се споменава в една от новелите на Бокачо «Декамерон» (X, 7): Крал Пиетро, узнавайки за о страстната любов към него на болната Лиза, я утешава, като и дава впоследствие юноша от известен роди, целувайки я по челото, завинаги после се нарича неин рицар.

Източници[редактиране | edit source]

  • RUNCIMAN, Steven. The Sicilian vespers. Cambridge : Cambridge University press, 1958. 356 s. ISBN 0521286522.