Педро II Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Педро II Арагонски
8-ми крал на Арагон
Pietro II d'Aragón.jpg
Лични данни
Управление 1196 - 1213
Други титли Граф на Барселона
Роден 1178
Уеска, Испания
Починал 13 септември 1213
Мюре Франция
Предшественик Алфонсо II Арагонски
Наследник Хайме I Арагонски
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Алфонсо II Арагонски
Майка Санча Кастилска
Герб Armas del soberano de Aragón.svg
Педро II Арагонски в Общомедия
Armas del soberano de Aragón.svg

Педро II Арагонски (исп. Pedro II el Católico, кат. Pere el Catòlic; 1174, Монблан (исп. и кат. Montblanc)  или 1176, Уеска — 12 септември 1213) e 8-ми крал на Арагон, граф на Барселона като Педро I (Пере I), а също така и сеньор на Монпелие - (1196 - 1213).

Произход[редактиране | edit source]

Педро II Арагонски се ражда в Уеска, като син на Алфонсо II Арагонски, 7-ми крал на Арагон, и Санча Кастилска, дъщерята на краля на Кастилия Алфонсо VII .

Управление[редактиране | edit source]

Коронясан е през 1196 след смъртта на баща си и заварва държавата в затруднено положение. Новоприсъединените територии от Франция се бунтуват непрекъснато и установяването на кралската власт е почти невъзможно. Главна причина за това е липсата на финансови средства и все по-голямата задлъжнялост на кралската хазна.

През 1204 е коронясан в Рим за крал на Арагон от папа Инокентий III и става васал на Ватикана, дължащ ежегоден данък. Така Педро II става първият арагонски крал, коронясан лично от папата.

През 1212 сключва съюз с Алфонсо VII, крал на Кастилия и Санчо VII, крал на Навара за общи действия срещу Държавата на Алмохадите в южна Испания. Кулминацията на военните действия е Битката при Лас Навас де Толоса състояла се на 16 юли 1212. Обединените християнски сили разгромяват маврите, а моментът се смята за повратен в Реконкистата.

Педро II и катарите[редактиране | edit source]

През 1209 папа Инокентий III обявява Албигойския кръстоносен поход срещу катарите в Лангедок (Южна Франция) и техните покровители, в случая граф Реймон IV Тулузки - зет на Педро II. Кралят има и други интереси в Южна Франция имного васали. Затова първоначално спазва неутралитет по отношение на кръстоносците. През 1211 даже приема водача на кръстоносния поход Симон дьо Монфор и обещава да ожени сина си Хайме I за дъщерята на Монфор. Престолонаследникът на Арагон даже е изпратен като заложник при Монфор.

Участие в битката при Лас-Навас-де-Толоса[редактиране | edit source]

Основна статия: Битка при Лас Навас де Толоса 1212

Битката при Лас Навас де Толоса

през 1212 година папа  Инокентий III обявява на Пиренейския полуостров кръстоносен поход против маврите — в случая династията на Ал-Мохадите, владеещи много земи на полуострова. Походът е оглавен от кастилския крал Алфонсо VIII, като го поддържат кралете на Арагон, Леон, Португалия и Навара, рицарските ордени и многочислени рицари както от Испания, така и от Южна Франция.

Сражението се състоява на 16 юли 1212 година. Педро II, довежда 3000 рицари и отряд арбалетчици, командва левия фланг на кръстоносците. В резултат на битката халифът на Ал-Мохадите Якуб ан-Насир претърпява съкрушително поражение. Битката при Лас-Навас-де-Толоса става важен етап на Реконкистата.

След участието си в Битката при Лас Навас де Толоса срещу маврите през 1212, Педро II е помолен от гражданите на Тулуза да стане техен защитник и той се съгласява. В началото на 1213 се явява на църковния събор в Лавор, за да се застъпи за лангедокските аристократи, но усилията му са безуспешни. Така Педро II e принуден да тръгне с армията си в защита на катарите.

На 12 септември 1213 при обсадата на замъка Мюре, близо до Тулуза, кралят загива, а кръстносците печелят битката.

Бракове и наследници[редактиране | edit source]

Педро през 1204 година се жени за Мария дьо Монпелие, дъщеря на сеньор Монпелие, Гийом VIII и византийската принцеса Евдокия Комнина.

От този брак се раждат :

  • Хайме I Арагонски(роден 1208) - 9-ти крал на Арагон
  • Санча (родена 1205).

Кралят обаче се отнася лошо със съпругата си, и тя заминава в Рим, за да се оплаче от него на папата. През 1213 тя умира неочаквано в Рим само на 33 години, а слуховете са, че Педро II е пратил отровители, за да я убият.

Източници[редактиране | edit source]

  • ALVIRA CABRER, Martín, Guerra e ideología en la España medieval: cultura y actitudes históricas ante el giro de principios del siglo XIII: batallas de las Navas de Tolosa (1212) y Muret (1213), Madrid, Universidad Complutense, 2003. Tesis doctoral presentada en el año 2000. ISBN 978-84-669-1035-4
  • — «La Cruzada Albigense y la intervención de la Corona de Aragón en Occitania: El recuerdo de las crónicas hispánicas del siglo XIII», Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 206, 2000, págs. 947-976. Ficha en dialnet. ISSN 0018-2141
  • — El Jueves de Muret. 12 de septiembre de 1213, Barcelona, Universidad de Barcelona, 2002. ISBN 978-84-477-0796-6
  • — Muret 1213. La batalla decisiva de la cruzada contra los cátaros, Barcelona, Ariel, 2008. ISBN 978-84-344-5255-8
  • — Pedro el Católico, Rey de Aragón y Conde de Barcelona. Documentos, Testimonios y Memoria Histórica. 6 vols., Zaragoza, Institución «Fernando el Católico» (CSIC), 2010. [En línea].
  • SCHRAMM, Percy Ernst, Juan F. Cabestany y Enric Bagué, Els primers comtes-reis: Ramon Berenguer IV, Alfons el Cast, Pere el Catòlic, Barcelona, Vicens-Vives, 1985 (1ª edición, 1963). ISBN 978-84-316-1807-0
  • SMITH, Damian J., «Motivo y significado de la coronación de Pedro II de Aragón», Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 204, 2000, págs. 163-179 Ficha en dialnet. ISSN 0018-2141
  • VENTURA I SUBIRATS, Jordi, Pere el Catòlic i Simó de Montfort: els càtars, Catalunya i les terres occitanes, Barcelona, Selecta-Catalònia, 1996 ISBN 978-84-7667-078-1