Педро II Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Педро II Арагонски
Крал на Арагон
Pietro II d'Aragón.jpg
Лични данни
Управление 1196 - 1213
Други титли Граф на Барселона
Роден 1178
Уеска, Испания
Починал 13 септември 1213
Мюре Франция
Предшественик Алфонсо II Арагонски
Наследник Хайме I Арагонски
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Алфонсо II Арагонски
Майка Санча Кастилска
Педро II Арагонски в Общомедия
Armas del soberano de Aragón.svg

Педро II Арагонски e крал на Арагон, граф на Барселона като Педро I (Пере I), а също така и сеньор на Монпелие между 1196 и 1213.

Управление[редактиране | edit source]

Педро II Арагонски се ражда в Уеска, син на краля на Арагон Алфонсо II Арагонски и дъщерята на краля на Кастилия Алфонсо VII Санча Кастилска. Коронясан е през 1196 след смъртта на баща си и заварва държавата в затруднено положение. Новоприсъединените територии във Франция се бунтуват непрекъснато и установяването на кралската власт е почти невъзможно. Главна причина за това е липсата на финансови средства и все по-голямата задлъжнялост на кралската хазна.

През 1204 е коронясан в Рим за крал на Арагон от папа Инокентий III и става васал на Ватикана, дължащ ежегоден данък. Така Педро II става първият арагонски крал, коронясан лично от папата.

През 1212 сключва съюз с краля на Кастилия Алфонсо VII и краля на Навара Санчо VII за общи действия срещу Държавата на Алмохадите в южна Испания. Кулминацията на военните действия е Битката при Лас Навас де Толоса състояла се на 16 юли 1212. Обединените християнски сили разгромяват маврите, а моментът се смята за повратен в Реконкистата.

Педро II и катарите[редактиране | edit source]

През 1209 папа Инокентий III обявява Албигойския кръстоносен поход срещу катарите в Лангедок (Южна Франция) и техните покровители, в случая граф Реймон IV Тулузки - зет на Педро II. Кралят има и други интереси в Южна Франция и ред васали, затова първоначално спазва неутралитет по отношение на кръстоносците. През 1211 даже приема водача на кръстоносния поход Симон дьо Монфор и обещава да ожени сина си Хайме I за дъщерята на Монфор. Престолонаследникът на Арагон даже е изпратен като заложник при Монфор. Но след участието си в Битката при Лас Навас де Толоса срещу маврите през 1212, Педро II е помолен от гражданите на Тулуза да стане техен защитник и се съгласява. В началото на 1213 се явява на църковния събор в Лавор, за да се застъпи за лангедокските аристократи, но усилията му са безуспешни. Така Педро II e принуден да тръгне с армията си в защита на катарите. На 12 септември 1213 при обсадата на замъка Мюре, близо до Тулуза, кралят загива, а кръстносците печелят битката.

Бракове и наследници[редактиране | edit source]

През 1204 се жени за Мария дьо Монпелие, дъщеря на сеньора на Монпелие Вилхелм VIII и византийската принцеса Евдокия Комнина. От този брак се раждат престолонаследника Хайме I (1208) и Санча (1205). Кралят обаче се отнася толкова лошо със съпругата си, че тя заминава чак в Рим, за да се оплаче от него на папата. През 1213 тя умира неочаквано в Рим само на 33 години, а слуховете са, че Педро II е пратил отровители, за да я убият.