Педубаст I
| Педубаст I | |
| Фараон на Древен Египет | |
 Торс от бронзова статуя на Педубаст I (Музей Калуст Гулбенкян, Лисабон) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 793 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Двадесет и трета династия на Древен Египет |
| Деца | Иупут I |
| Педубаст I в Общомедия | |
Педубаст I (Usermaatre Setepenamun Padibastet) е фараон от либийската Двадесет и трета династия на Древен Египет, управлявал в Горен Египет през Трети преходен период на Древен Египет. Среща се също като Петубастис или Педибастет – в превод дарен от Бастет,[1] богинята-котка, почитана в Бубастис.
Педубаст I е съперник на Такелот II и синът му Осоркон III за контрола над Тива и Горен Египет. Между двете династични фракции се водила продължителна междуособна борба. Управлението на Педубаст I се отнася към ок. 829 – 804 г. пр.н.е. или 818 – 793 г. пр.н.е.
Манетон отбелязва Педубаст (Petubatês, Petubastis) като първи владетел на 23-та династия,[2] но редица съвременни египтолози смятат Такелот II за фактическия основател на линията.[3] Според различни преписи на Манетон, Педубаст е управлявал 40 или 25 години,[2] като второто се приема от учените за по-достоверно. Педубаст I е засвидетелстван като фараон в Тива, западния оазис Дахла и други места в Горен и Среден Египет.
Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]
Произходът на Педубаст I не е известен, но се допуска негова предполагаема роднинска връзка с либийската 22-ра династия. Макар че липсват достатъчно сигурни доказателства, е възможно бащата на Педубаст I да е бил Харсиесе (A), синът на Шешонк II, обявил се за независим владетел в Горен Египет по времето на Такелот I.[4]
Педубаст I вдига бунт и обявява своята независимост в Тива през 11-а година от възкачването на Такелот II (съответно 8-а година на Шешонк III в Долен Египет), както е отбелязано в Хрониката на принц Осоркон. Педубаст е съюзник с тиванския върховен жрец Харсиесе (B) против Такелот II. Още в същата година синът на Такелот II – принц Осоркон (B), прогонва от Тива Педубаст и Харсиесе и наказва техните привърженици. Осоркон става върховен жрец на Амон в Тива под върховенството на баща му, но през 15-а година на Такелот II, Педубаст I и Харсиесе (B) възвръщат контрола там, съдейки по надписите на нилометъра в Карнак, където фигурират 5-а, 7-а и 8-а година на Педубаст.[5][6]
Педубаст I е признат за законен владетел от Шешонк III, фараонът в Долен Египет. Причините за това са неизвестни, навярно е бил сключен негласен съюз, макар Шешонк III официално не подкрепя и не воюва с нито една от страните в конфликта. През 24-та и 25-а година на Такелот II, неговият син Осоркон отново е засвидетелстван като върховен жрец в Тива вместо Харсиесе.
Последната известна година на Такелот II е 25-а, на която съответства 22-ра на Шешонк III и 15-а година на Педубаст I, когато той признава равенството на още един фараон в Тива – Иупут I, неизвестно дали родственик на Педубаст I, или приемник на Такелот II. На втората година от възкачването му Иупут I фигурира като съвместен владетел в Тива, заедно с Педубаст I, през неговата 16-а година.[6] Възможно е тогава да е било сключено временно примирие между воюващите фракции.[5]
Принц Осоркон (B) още веднъж губи властта в Тива през 18-а година на Педубаст I, който фигурира като фараон заедно с Харсиесе (B) като върховен жрец на Амон. Това продължава до 21-ва година на Педубаст I, когато Осоркон (B) отново е върховен жрец, но само за около две години. Педубаст I отново владее Тива през неговата 23-та и последна известна година, заедно с Такелот (E) като нов върховен жрец.[5][6]
Наследник на Педубаст I е Шешонк VI, който управлява около шест години, преди да бъде победен и прогонен от Осоркон (B), бъдещият Осоркон III.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ronald J. Leprohon: The Great Name: Ancient Egyptian Royal Titulary, Society of Biblical Literature (Atlanta 2013), p. 153
- ↑ а б Manetho, Aegyptiaca (Book III), LacusCurtius
- ↑ David Aston: Takeloth II – A King of the „Theban Twenty-Third Dynasty?“, Journal of Egyptian Archaeology 75 (1989), p.150
- ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p. 215; p. 223; p. 226
- ↑ а б в Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22 – 24., In: Ancient Egyptian Chronology (Handbook of Oriental studies: Section One, The Near and Middle East; Volume 83). Brill, Leiden/Boston 2006, pp. 248 – 252
- ↑ а б в Robert Kriech Ritner: The Libyan Anarchy: Inscriptions from Egypt's Third Intermediate Period, Society of Biblical Literature (2009), p. 37 – 38
- ↑ Mushett Cole, Edward James (2017): Decline in ancient Egypt? A reassessment of the late new kingdom and third intermediate period, p. 86 – 88 (Ph.D. thesis, University of Birmingham)
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Marsha Hill & Deborah Schorsch: The Gulbenkian Torso of King Pedubaste: Investigations into Egyptian Large Bronze Statuary, Metropolitan Museum Journal 40, (2005)
- Alan R. Schulman: A Problem of Pedubasts, Journal of the American Research Center in Egypt Vol. 5 (1966), pp. 33 – 41
- Dan'el Kahn: A Problem of Pedubasts?, Antiguo Oriente: cuadernos del Centro de Estudios de Historia del Antiguo Oriente, Nº. 4, 2006, pp. 23 – 42
- Gauthier, H. Le livre des rois d'Égypte. MIFAO 19 (1913): 378 – 380
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Pétoubastis I ou Padibastet Архив на оригинала от 2017-12-27 в Wayback Machine. Antikforever.com
- ((ru)) Петубаст I egyptopedia.info
- The Royal Titulary pharaoh.se
- Pedubaste I phouka.com
- Twenty Third Dynasty of Egypt