Пезово
| Пезово Пезово | |
| — село — | |
 | |
  Пезово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 612 m |
| Население | 53 души (2002) |
| Пощенски код | 1309 |
| МПС код | KU |
| Пезово в Общомедия | |
Пезово (на македонска литературна норма: Пезово; на албански: Pezova) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица. Селото е разположено на един гребен с посока североизток-югозапад и е от разпръснат тип. Граничи със село Кутлибег от западната страна, а на югоизток със село Къшане.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На възвишението Голема Вукасия с надморска височина от 609 m, в близост до пътя свързващ Кумановско с Овче поле, има крепост с остатъци от зидове. Друга твърдина се намирала на възвишението Градище край пътя, който води за селото Беляковце, с надморска височина от 750 m.
В миналото през селото Пезово водел кервански път от Солун. Църквата „Света Петка“ е от XVII век.[1]
В края на XIX век Пезово е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пезово е село, населявано от 406 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пезово има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] През 1907 година главният учител в Куманово пише в свой рапорт, че селото има 78 чисто „български екзархийски къщи“, а икономическото му положение е „донейде завидно“.[4]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[5]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
| „ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, щото тия, които ще подпишат, да не избягат.[6] | “ |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 53 жители, всички македонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пезово
Дядо Пешо Иванов (1843 – 1905), дългогодишен кмет на Пезово, деец на ВМОРО[8]- Илия Анастасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[9]
- Илия Стефанов (1882 – сл. 1950), български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[10]
- Йосиф Младенов, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял в София преди 1918 г.[11]
- Кръсто Денков, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[12]
- Пешо Велков, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[13]
- Стоян Попманасиев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б с. Пезово - црква Св. Параскева // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 43.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
| |||||||||||
