Пекари
| Пекари | ||||||||||||||||
Белобърнесто пекари |
||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Palmer, 1897 |
||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||
|
Dicotylidae |
||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
Ареал на разпространение на видовете от семейството |
||||||||||||||||
| Родове и видове | ||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
Пекарите (Tayassuidae) са непреживни чифтокопитни, които представляват американски еквивалент на свинете, но са по-дребни от тях. Живеят на стада, наброяващи понякога стотина животни.
Съдържание |
Происхождение [редактиране]
Най-ранните фосили от древни представители на семейството са открити от периода на късен еоцен или ранен олигоцен в Европа. Кости от различни видове на пекари са откривани на всички континенти с изключение на Австралия и Антарктида. Предполага се, че са се отделили от общ предшественик дал началото и на съвременните свине. Пекарите мигрират на юг от Северна Америка към Южна през новопоявилия се Панамски провлак преди около три милиона години. Съвременните видове са възникнали в резултат на еволюционните изменения възникнали от конкуренцията с местни южноамерикански видове възникнала след Големия американски обмен на видове. В Европа и Азия пекарите изчезват в началото на плиоцен.
Характерни морфологични признаци [редактиране]
Въпреки, че на външен вид пекари приличат много на диви свине, те притежават ред анатомични особености, които коренно отличават представителите на семейството от това на свинете:
- Стомахът при пекари е триделен. Той не е същински многокамерен стомах при преживните бозайници. Представен е от 3 отдела, като предния от тях има чифт колбасовидни слепи израстъка.
- Задните крайници имат 3 пръста, за разлика от свинете, които имат по 4.
- Горните бивни са насочени надолу и излизат извън устната подобно на хищниците. При свинете долните бивни излизат нагоре. Зъбите са 38 на брой. Зъбната формула е
. - На задната част на гърба при пекари има голяма жлеза, която отделя мускусен секрет. Посредством него пекари маркират територията си като оставят миризмата си по дървета, скали и други знакови предмети. Поради силната неприятна миризма американците наричат пекари „musk hog“ (мускусни свине).
Видове [редактиране]
Съществуват 3 съвременни рода пекари с 4 вида:
- разред Artiodactyla -- чифтокопитни
- семейство Tayassuidae -- пекари
- род Catagonus
- Catagonus wagneri -- чакско пекари
- род Tayassu
- Tayassu pecari (T. albirostris) -- белобърнесто пекари
- род Pecari
- Pecari tajacu (Tayassu tajacu) -- огърличено пекари
- Pecari maximus -- гигантско пекари
- род Catagonus
- семейство Tayassuidae -- пекари
.