Пеко Павлович
| Пеко Павлович Пеко Павловић | |
| сръбски революционер | |
 В 1876 година | |
| Роден |
1828 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Пеко Павлович в Общомедия | |
Петър (Пеко) Павлович Николич, известен като Бошкович (на сръбски: Петар (Пеко) Павловић Николић, Бошковић), e сръбски революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бащата на Петър Николич Павле е водач на чевския батальон. Участва в Херцеговинско-босненското въстание (1875-1878), като организатор на херцеговските и черногорските чети. Пристига с 1000 доброволци от Черна гора и организъри въстаническа армия от 11 000 босненци в 12 батальона. Европейската преса подчертава „войводското умение на командването“, заради което турците понасят тежки загуби. Пеко Павлович се отличава в битката при Вучи дол, в която турците са разбити, а също така и в битката при Муратовичи.[1]
Влиза в конфликт с Петър Вукотич, тъста на княз Никола I, както и със самия княз и е принуден да замине за България. Тук участва в Кресненско-Разложкото въстание. Сближава се с Адам Калмиков и става заедно с хърватина Валтер Шулц член на Военния съвет на въстанието.[2][3] Кирил Български го нарича „авантюрист, пияница и самохвалко“.[2] Участва в убийството на Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов. В средата на октомври 1878 година е отстранен заедно с Адам Калмиков и Луис Войткевич от ръководството на въстанието.[3]
В началото на 1880 година в Русе заедно в Васил Диамандиев, Иван Георгов и Никола Живков участва в основаването на Българомакедонската лига, чиято цел е да продължи въстанието и да изпрати нови чети в Македония през пролетта.[4]
Влиза в средите на емигрантите радикали около Никола Пашич, с които неуспешно готвят нахлуване в Сърбия за сваляне на крал Милан. След България отива в Русия, където синовете му учат, и където остава пет години. Връща се в Черна гора, престава да се занимава с политика и умира на 4 май 1903 година. Погребан е пред църквата на Старото цетинско гробище. На гроба му има надпис „Неустрашивом јунаку, прослављеном војсковођи у борбама против Турака и борцу за народно ослобођење – захвални црногорски народ“. Петрович е носител на черногорски, сръбски, руски и италиански отличия.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Народна енциклопедија. Загреб, Библиографски завод, 1925.
- ↑ а б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. София, 1955. с. 81.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 91.
- ↑ Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 289.
