Пелагонийска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пелагонийска битка
Конфликт: Византийско-франкски войни
Период септември 1259 г.
Място Пелагония
Резултат победа за Никейската империя
Воюващи страни
Armoiries Achaïe.svgАхейско княжество
Епирско деспотство
Aragon-Sicily Arms.svgСицилианско кралство
Palaiologos-Dynasty.svgНикейска империя
селджукски
германски, кумански, сръбски, влашки, български и унгарски наемници
Командири
Вилхелм II Вилардуен Йоан Палеолог
Теодор Дука
Сили
неизвестни 6 000 войници[1]
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Пелагонийската битка се състоява през септември 1259 г. между Никейската империя от една страна и Ахейското княжество, Епирското деспотство и Сицилианското кралство от друга. Сражението е решително събитие за историята на Балканите и Мала Азия, осигурила възвръщането на Константинопол и днешна континентална Гърция от византийците и последвалото унищожение на Латинската империя през 1261 г.

Точното място на сражението остава неуточнено. Наричана е още битката при Костур[2][3] от 3 византийски източника - Георги Пахимер, Георги Акрополит и Никифор Григора, според които военният лагер на Епирското деспотсво е атакуван първоначално[4] в местност, наричана „Бориловата гора“(на гръцки: Βορίλλα λόγγος)[5]. Все пак сражението включва и обсадата на крепостта на гр. Прилеп, поради което оправдателно остава Пелагонийска битка.

Дипломатическа подготовка[редактиране | edit source]

Никейският император Теодор II Ласкарис умира през 1258 г. и е наследен от младия Йоан IV Дука Ласкарис под регентството на Михаил VIII Палеолог. Последният си поставя за цел да въстанови Византийската империя и да възвърне всичките и територии отпреди Четвъртия кръстоносен поход. През 1259 г. Вилхелм II Вилардуен се жени за Ана Комнина Дукина - дъщеря на Михаил II Комнин, като така затвърдява съюза си с Епирското деспотсво и Ахейското княжество срещу Никея. Обвързва се и с крал Манфред Сицилиански, женен за Елена Дукина - другата дъщеря на Михаил II Комнин, който им изпраща 400 рицари[6].

Никейско нашествие[редактиране | edit source]

През 1259 г. Никея нахлува в областта Тесалия и през септември армиите на Ахейското княжество и Епирското деспотство се насочват на север, за да ги пресрещнат. Никейците са водени от севастократор Теодор Дука, брат на Михаил II Комнин. Според френската „Морейска хроника“ никейските въоръжени сили се състоят основно от византийска армия, турски наемници, 2 000 кумани, 300 германи, 13 000 унгарци, 4 000 сърби, малко власи и българи. Предполага се, че никейците действат общо с 27 конни дивизии, макар че числата вероятно са преувеличени. Теодор Дука също събира и местни селяни с техни стада, като ги разполага по върховете, за да изглежда отдалеч, че са част от войските му.

Теодор Дука изпраща лъжлив дезертьор при Михаил II Комнин и Вилхелм II Вилардуен, който преувеличава броя на никейските войски и насажда виждане на Михаил II Комнин да не воюва с член на семейството си. Дукът на Каринтия, с неговите 300 германски войници, не вярва на дезертьора и убеждава ахейците да не напускат бойното поле. През нощта обаче Михаил II Комнин и войниците му преминават на страната на Теодор Дука, като повод според Георги Пахимер е кавгата между незаконния син на Михаил севастократор Йоан Палеолог и Вилхелм II.

На следващия ден дукът на Каринтия атакува германските наемници на страната на Никея, но е убит в битката. Унгарските наемни стрелци избиват конете на ахейците, като оставят рицарите беззащитни. Ахейските пехотинци избягват от сражението и рицарите се предават, а самият Вилхелм II бяга и се скрива в купа сено, където скоро е пленен. Теодор Дука го отвежда при ръководителя на експедицията на никейците Йоан Палеолог - брат на Михаил VIII, и на срещата им Вилхелм II е принуден да предаде стратегическите крепости в Ахея (включително Мистра), за да бъде освободен.

Последици[редактиране | edit source]

Йоан Палеолог превзема Тива; Ахейското княжество от най-силната френска държава в континентална Гърция след Четвъртия кръстоносен поход се ограничава до васално на Никея княжество; Атинското херцогство скоро става доминиращата френска държава. Михаил VIII с преимуществото от победата превзема Константинопол през 1261 г.

Неточност[редактиране | edit source]

Според „Морейската хроника“ в битката участва дукът на Каринтия. По това време обаче дук е Улрих III, чието управление продължава дълго след 1259 г. и вероятно изобщо не е участвал в битката. Авторът на хрониката може да е измислил въображаем дук, за да уравновеси персонажа на Вилхелм II.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. W. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, 819
  2. Greco-Latin relations on the eve of the Byzantine restoration: the Battle of Pelagonia Page 136, by Deno John Geanakoplos, Dumbarton Oaks Papers 7 (1953)
  3. Speculum, Volume 29 By Mediaeval Academy of America - Page 801 (1954)
  4. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies, London, Page 370, ISBN 075465740X
  5. George Akropolites: the history, by R. J. Macrides, Page 363 (2007)
  6. Ostrogorsky, George, History of the Byzantine State, (Rutgers University Press, 1969), 447-448.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Pelagonia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.