Пенисна кост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пенисна кост
Raccoonpenisbone.jpg
Пенисна кост при енот
Латински os penis

Пенисна кост (на латински: baculumпръчка[1]; както и os priapi, os penis) е вкостена в различна степен съединителна тъкан в половия член сред повечето от представителите на пет разреда бозайници, включително и примати. Филогенетично обаче тази кост при човека се редуцира в предходни еволюционни етапи.

Аналогична Клиторна кост (на латински: baubellum или os clitoridis) се открива в тъканта на пещеристото тяло при някои видове женски бозайници. Подобно на пенисната кост тя може да е добре развита при едни и редуцирана при други видове от един разред, например при прилепите.[2][3].

Устройство[редактиране | edit source]

Пенисната кост е разположена в пениса като започва от проксималната му част наречена bulbus glandis и продължава почти до върха на главичката. Проксималните две трети от костта са назъбени вентрално от вдлъбнатина заета от пенисната част на уретрата и заобикаляща спонгиозното тяло. Костта е прикрепена към bulbus glandis, дългата част на главата и tunica albuginea[4]. Костта се образува, чрез вкостяване след раждането и дава основата на гравата на пениса. По форма наподобява на вадична сонда, съставена от две странични плочи. Дорзално плочите преминават една в друга като оформят надлъжен ръб. Вентрално обаче остават раздалечени като образуват надлъжна бразда, в която се помества уретрата. По цялата си дължина костта е покрита от собственото кавернозно тяло на главичката[5].

Видови особености[редактиране | edit source]

Пенисна кост при куче

Пенисната и съответно клиторната кост се откриват сред представителите на пет разреда бозайници. За някои видове тя се явява и важен систематичен признак.

  • Радред Примати. Пенисна кост отсъства при представителите от семейство Паякообразни маймуни и човека. При мармозетките обаче, които в някои случаи тежат половин килограм пенисната кост е с дължина едва 2 mm, а при някои видове галаго достига дължина от 13 mm.
  • Разред Гризачи.
  • Разред Насекомоядни.
  • Разред Хищници. Въпреки че костта присъства сред всички видове от разреда, най-добре е представена при видовете от семействата на кучетата и коткиге като при кучетата превъзхожда по големина[6][7][6] От домашните видове на разреда при кучето дължината на костта е различна и зависи от породата. При едрите породи дължината на костта достига до 11 cm. При котарака костта е разположена в главичката на пениса и е с дължина едва 0,5 cm.
  • Разред Прилепи.

Функция[редактиране | edit source]

Наличието на пенисна кост е резултат от адаптивна еволюция при бозайниците с основна цел осигуряване на репродуктивна способност и оцеляването на вида[8].

Една от функциите на костта е осигуряване на механична подкрепа на пениса по време на копулация. Костта улеснява ерекцията на пениса, прави го по-твърд и така улеснява проникването във влагалището. При много видове костта служи са стимулиране на половите органи на женските по време на копулация. Това предизвиква съответен хормонален отговор и така се осигурява възможност за увеличаване на успеха при оплождане. Реакциите от страна на женската се изразяват в улесняване на придвижването на сперматозоидите, подготовка на матката за имплантиране или предизвикване на овулация. При полигамните видове известни с това, че се чифтосват с повече индивиди през сезона на чифтосване, по-добре развитата пенисна кост може да е причина за оплодителен успех на съответния мъжки екземпляр като осигурява помощ за достигане на сперматозоидите в близост до мястото на оплождане.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Латинско-русский словарь, 2003
  2. Особенности строения баубеллюм рукокрылых (Chiroptera: Vespertilionidae) Среднего Поволжья Смирнов Д. Г. — http://www.sevin.ru/menues1/index_rus.html?../agreements/teriofauna/321-330.html
  3. Best и др. Tamius merriami. // Mammalian Species 476. American Society of Mammalogists, 2 December 1994. с. 1–9.
  4. Кочанков Д., Василев Н., Първанов П., Болести на половите органи на кучето и котката, „Ариа“, Стара Загора, 1998, ISBN 954-8720-06-X
  5. Ковачев Г., Гигов Ц., Анатомия на домашните животни, том І, Земиздат 1995 г., ISBN 954-05-0330-2
  6. а б R. F. Ewer. The Carnivores. Cornell University Press, 1973. ISBN 978-0-8014-8493-3. Посетен на 16 December 2012.
  7. Dyck, Markus G. и др. Growth and variation in the bacula of polar bears (Ursus maritimus) in the Canadian Arctic. // Journal of Zoology 264 (1). 2004. DOI:10.1017/S0952836904005606. с. 105–110.
  8. Baculum (penile bone) in mammals