Пентоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пентозата е монозахарид с пет въглеродни атома.[1]

Пентозите се поделят на две групи: алдопентози с алдехидна функционална група при първия въглероден атом (C1') и кетопентози с кетонна функционална

група при втория (C2') или третия (C3') въглероден атом.

Алдопентози[редактиране | редактиране на кода]

Алдопентозите имат три асиметрични въглеродни атома, поради това съществуват цели осем стереоизомера.



D-Арабиноза


D-Ликсоза


D-Рибоза


D-Ксилоза


L-Арабиноза


L-Ликсоза


L-Рибоза


L-Ксилоза

Кетопентози[редактиране | редактиране на кода]

2-Кетопентозите са с два асиметрични въглеродни атома и затова са възможни само четири стереоизомера. 3-Кетопентози са много редки.



D-Рибулоза


D-Ксилулоза


L-Рибулоза


L-Ксилулоза

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Алдехидните и кетонните групи в тези въглехидрати взаимодействат с хидроксилните функционални групи при процес на вътремолекулна дехидратация, при което се получават хемиацетали и хемикетали съответно. Получената структура се разглежда като производна на фурана, а пентозите се определят като фуранози. Пръстена може да се отваря и затваря спонтанно, при което се осъществява въртене между карбонилната група и съседния въглероден атом – водещо до съществуването на две конфигурации (α and β). Процесът е известен като муторотация.

Рибозата е важен компонент на РНК, а дезоксирибозата на ДНК.
Полимер съставен от пентозни мономери се нарича пентозан.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pentose, Merriam-Webster