Пердика (диадох)
Пердика (на гръцки: Περδίκκας, Perdikkas; † 321 пр.н.е. или 320 пр.н.е.) е генерал на Александър Велики. След смъртта на Александър (323 пр.н.е.) диадох и регент на царството. Александър му предал на смъртното си ложе своя пръстен с печат.
Пердика е син на Orontes от царската фамилия на македонската провинция Орестида (Orestis, между Гърция и Албания) в Горна Македония. Започва военната си кариера при цар Филип II Македонски, на когото служи като телохранител (somatophylax). През 336 пр.н.е. е един от тримата охранители, които убиват Павзаний, атентатора на Филип. Като генерал се бие през 335 пр.н.е. против илирийците, отличава се същата година при завладяването на Тива, където е тежко ранен.
В азиатския поход на Александър Велики той е командир на фаланга и участва във всички битки. В битката при Гавгамела през 331 пр.н.е. е отново ранен. През 331 пр.н.е. е отговорник за завладяването на стратегически важния планински проход при Ясудж (Yasuj, нар.: персийска врата). Става един от телохранителите на Александър и командир на кавалерийски швадрон. На масовата сватба в Суза през 324 пр.н.е. той се жени за дъщерята на Атропат, сатрапа на Медия. След неочакваната смърт на Хефестион, Пердика заема неговия пост като хилиарх и командир на хетайрийската кавалерия. На смъртното си ложе във Вавилония Александър му предал своя пръстен с печат с желанието да поеме, като „най-силен“, господството на царството.
Като регент той решава и дава: Египет на Птолемей, Кария на Асандрос, хелеспонтска Фригия на Леонат, Медия на Питон, Тракия на Лизимах и Кападокия, която още не е завладяна, на Евмен. Антипатър и преди всичко Антигон Монофталм трябва да управляват по-нататък дадените им още от Александър провинции. Той отхвърля плановете на Александър да завладее Индия и се съгласява с плановете на Роксана да убие съперниците си Статира и нейната сестра Дрипетидa.
През 320 пр.н.е. тръгва с войската си през Дамаск към Египет. Не успява да пресече Нил и една нощ е убит от офицерите Питон, Антиген и Селевк.
По-голям брат е на Алкет и Аталанта, омъжена за Атал. Женен е от 323 пр.н.е. за Никея, дъщеря на Антипатър, преди Олимпия да му предложи женитба с дъщеря си Клеопатра, сестра на Александър Велики.
Източници [редактиране]
- Диодор, 16.94.4; 17.33
- Waldemar Heckel, The marshals of Alexander’s empire. Routledge, London 1992, ISBN 0-415-05053-7, S. 134 ff.
Външни препратки [редактиране]
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
