Передвижници

Бурлаци на Волга (1870–73), Иля Репин.

Передвижници (на руски Передви́жники), често наричани Скитниците или Странстващите в английския език, са група руски реалисти, които се противопоставят на академичните ограничения като създават художествена кооперация. През 1870г, тя еволюира в Общество за пътуващи художествени изложби.

История

През 1863г, група от четиринадесет студенти решава да напусне Имперската академия на изкуствата. Те намират правилата на Академията за ограничаващи, преподавателите са консервативни и освен това има строго разделение между възвишено и нисше изкуство. В желанието си да доближат изкуството до хората студентите съдават независимо артистично общество, което назовават Передвижници. През 1870г, Передвижници създават Обществото за пътуващи изложби с цел да дадат възможност на хората от провинцията да видят постиженията на руското изкуство и да ги научат да ценят изкуството. Обществото остава независимо от държавата и успява да покаже на хората изкуство, което илюстрира съвременния живот на хората в Москва и Санкт Петербург.

От 1871 до 1923 Обществото организира 48 пътуващи изложби в Санкт Петербург и Москва, след което те отиват в Киев, Краков, Казан, Орел, Рига, Одеса и други градове.

Влиение на литературни критици

Предвижници са повлияни от обществените възгледи на литературните критици Висарион Белински и Николай Чернишевски, които изразяват либерални идеи. Белински смята, че литературата и художественото изкуство трябва да допринасят за социалната и морална отговорност. Също като повечето славянофили, Чернишевски пламенно подкрепя идеята за отмяна на крепостното право, което става със завършване на реформата от 1861 г. Той смята, че цензурата на печата, крепостното право и смъртното наказание са плод на западното влияние. Заради политическата му активност властите забраняват публикуването на негови творби, включително на дисертацията му; в крайна сметка обаче той си пробива път в артистичните среди в Русия от 19-ти век. През 1863г, почти веднага след еманципацията на крепостниците, целите на Чернишевски намират реализация с помощта на Передвижници, които взимат широко разпространената славянофилска идея, че Русия има забележителна, непретенциозна, вътрешна красота и се опитват да я покажат на канава.

Теми на картините

Передвижници изобразяват многостранните аспекти на обществения живот, често критикувайки неравенството и несправедливостите. Но изкуството им показва не само бедността, но и красотата на селския начин на живот; не само крепостници, но и куража и силата на духа. Чрез хуманистичното си изкуство Передвижници заклеймяват руските аристократични порядки и автокрация. Те изобразяват еманципацията на крепостниците със съпричастие ("Ареста на пропагадиста"; "Отказ от изповед"; "Неочакван" от Иля Репин). Те показват и обществения градски живот, а по-късно използват и исторически мотиви, за да покажат обикновеният човек ("Утрото на екзекуцията на стрелците" от Василий Суриков).

През разцвета си (1870-90) Передвижници разширяват обектите на изображение с природна тематика. В разрез с традиционно тъмната палитра по това време, те избират светли цветове и по-свободен маниер при техниката на рисуване. Те търсят естественост на образите и изобразяване на отношенията между хората. Обществото включва едни от най-талантливите художници в страната. Сред тях има украйнци, латвийци и арменци. Передвижници показват творбите на Марк Антоколски, Василий Верешчагин и Андрей Рябушкин. Работата на критика и демократ Владимир Стасов е важна част от развитието на изкуството на Передвижници. Павел Третяков излага творби на тези художници в своята галерия и им оказва финансова и морална подкрепа.

Пейзажът като най-популярния жанр на Передвижници

През 70-те и 80-те години на 19-ти век пейзажите са в своя разцвет. Передвижници рисуват главно пейзажи; някои от тях като Василий Поленов рисуват пленер. Двама от художниците, Иван Шишкин и Исак Левитан, рисуват само пейзажи на Русия. Шишкин все още е смятан за руския "Певец на гората", а пейзажите на Левитан се славят със своите емоционални настрения. След Передвижници руският пейзаж придобива национално значение.

Передвижници рисуват пейзажи, за да изучат красотата на собствената си страна и да насърчат обикновения човек да я обича и пази. Левита веднъж казва: "Виждам в Русия изключителна грация - преизпълнените реки връщат всичко към живот. Няма по-красива страна от Русия! Може да има истински пейзажист само в Русия!". Передвижници придават национален характер на пейзажите, така че чужденците могат да разпознаят руския пейзаж. Пейзажите на Передвижници са символично въплащение на руската националност.

Репродукции

Въпреки че публиката на пътуващите изложби се увеличава през годините, основната публика остава градският елит. Местни фотографи създават първите репродукции на творби на Передвижници и по този начин помагат за популяризирането им и можело да бъдат купени по време на изложба. Списание "Нива" публикува илюстрирани статии за изложбите. От 1898г, картините, изобразяващи обществото започват да се използват за пощенски картички. Публикуват се редица книги с поеми, съдържащи за илюстрации пейзажи. Обикновеният руски човек по онова време не е имал възможност да отиде до Москва или Санкт Петербург и популяризирането на руското изкуство го запознава с много руски шедьоври. Дори и днес издателите използват тези репродукции в учебниците като пример за национална идентичност.

Залез

Заради нарастващото влияние на обществото, държавните власти спират репресиите срещу членовете на движението. Правят се опити да бъде подчинена дейността им и да се възвеличаят западащите творби на художниците, рисуващи по академичните правила. През 90-те години в Академията на изкуствата се включва изучаването на творчеството на Передвижници и по този начин влиянието им се разпространило и в художествените училища.

През 1898г, влиянието на Передвижници започва да се подкопава от творците от Мир искусства, които следват модерните тенденции в руското изкуство. Някои от членовете не Передвижници стават по-консервативни, докато други остават радикални като предшествениците си. Някои художници започват да изразяват социалистически идеи, което се отразява на развитието на движението на работническата класа. Много от членовете на Передвижници стават част от съветската художествена култура като допринасят с реалистичните традиции на 19-ти век към Социалистическия реализъм.

48-мата изложба на Передвижници през 1923г, е последната. Повечето членове на движението се присъединяват към Асоциацията на творците в революционна Русия. Нейните членове надграждат над традициите на Передвижници и се стремят да създават творби достъпни за обикновения човек и вярно да изразяват правдата в съветското общество.

Членове на Передвижници

Передвижници (от ляво на дясно): Мясоедов, Савицкий, Поленов, Амосов, Киселев, Волков, Неврев, Суриков, Маковски, Литовченко, Шишкин, Лемох, Крамской, Ярошенко, Репин, Брюлов, Иванов, Маковски, Бегров.

Мостът в гората (ок. 1885–86), Рафаил Левицкий, Севастополски музей на изящните изкуства, Севастопол, Русия.

Сергей Амосов Абрам Архипов Александър Бегров Павел Брюлов Ефим Волков Александър Киселев Николай Кузнецов Николай Николаевич Ге Николай Маковски Николай Неврев Николай Касаткин Архип Куинджи Иван Крамской Исак Левитан Карл Лемох Александър Литовченко Рафаил Левицкий Владимир Маковски

Василий Максимов Григорий Мясоедов Леонид Пастернак Василий Перов Василий Поленов Иларион Прянишников Иля Репин Андрей Рябушкин Константин Савицкий Алексей Саврасов Валентин Серов Емилия Шанкс Иван Шишкин Василий Суриков Аполинарий Васнецов Виктор Васнецов Николай Ярошенко

Външни препратки

• Общество за пътуващи изложби
• Безсмъртните Передвижници
• Передвижници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Peredvizhniki“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.