Период на застой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерата на стагнацията започва при управлението на Леонид Брежнев.

Период на застой (още наричан Период на стагнация, Брежневска стагнация или епоха на застой) е период на икономическа, политическа и социална стагнация в Съветския съюз, която започва при управлението на Леонид Брежнев (1964-1982) и продължава до идването на Михаил Горбачов.

Историци и икономисти спорят коя точно е причината за застоя. Някои от тях смятат, че той се крие в недостатъците на плановата икономика, докато други смятат, че липсата на реформи и големите военни разходи водят страната до стагнация. Повечето икономисти са на мнение, че стагнацията в СССР започва в началото на 70-те, но има и такива, които твърдят, че тя започва много по-рано - в началото на 60-те години на 20 век.

След смъртта си Брежнев е критикуван за това, че не е направил достатъчно, за да се справи с икономическата криза. По време на неговото управление не се случват големи икономически реформи. Други опити за съживяване на икономиката пък са считани за прекалено радикални и са отхвърлени.

След смъртта на Брежнев през ноември 1982 г. на власт идва Юри Андропов. По време на своето кратко управление той прави плахи опити за реформи. Андропов умира през февруари 1984 г. и е наследен от Константин Черненко, но дори и той не успява да се справи с икономическата криза в страната.

Криза в Съветската икономика[редактиране | edit source]

Анализи[редактиране | edit source]

Робърт Сървис, автор на "Историята на модерна Русия: От Царизъм до 20 век", твърди, че с нарастването на икономическите проблеми, дисциплината у трудещите се намалява. Според него държавните предприятия са пълни с недисциплинирани и немотивирани хора, което неизбежно води до проблеми. Накратко, Сървис смята, че съветската икономика е твърде статична през управлението на Брежнев, а неговата политика е "рецепта за политическа катастрофа".

Ричард Саква, автор на книгата "Възходът и падението на Съветския Съюз: 1917-1991", смята, че икономическата криза се заражда много преди Брежнев да дойде на власт - още през 50-те години. Като причина изтъква наемането на неквалифицирани и немотивирани работници, което води до неизбежен спад в производителността на труда и дисциплината на работещите.

Според Едвин Бейкън и Марк Сандъл динамичността на икономиката по времето на Брежнев не се различава с тази по времето на Хрушчов, а оборотите спадат чак след смъртта на Брежнев и идването на власт на Андропов и Черненко. Марк Харисън твърди, че икономическите показатели по времето на Леонид Брежнев не са гледани обективно, а анализаторите от онова време са работили с грешни данни. Харисън казва, че между 1928 и 1973 г. съветската икономика достига до фаза, която може да задмине САЩ "за един ден". По време на петролната криза от 1973 икономическият растеж в СССР и страните от Източния блок спира, и тези страни по-трудно излизат от кризата в сравнение със Запада. Харисън добавя, че СССР не може да поддържа своите нива на екстензивен икономически растеж. Като други причини, в допълнение на основните, Харисън включва: прекалената затвореност на Съветския съюз и неговите съюзници към останалия свят.

Причини[редактиране | edit source]

Една от основните причини за стагнацията е увеличението на военните разходи, за сметка на другите сфери на стопанския живот. Дисидентът Андрей Сахаров изпраща писмо до Брежнев през 1980-та в което изразява тревожност, че големите военни разходи пречат на икономическия растеж. Въпреки това Дейвид Майкъл Котз и Фред Уеър, автори на "Революция отгоре: Крахът на съветската система", смятат че няма как военните разходи да са основната причина за стагнацията, тъй като те винаги са били големи (17% от БВП през 1950) без това да дестабилизира икономиката тогава.

По време на петролната криза от 1973 г. икономическият растеж в глобален мащаб е ограничен, но твърдата валута помага на Съветския съюз да реализира приходи от износа на петрол. След кризата обаче, стопанската активност в Япония, САЩ и СССР спада значително, като това е най-ясно изразено в СССР. Като цяло обаче причините за кризата в Съюза се дължат по-скоро на вътрешни, отколкото на външни фактори.

Обобщение[редактиране | edit source]

Една от основните причини да бъде свален Хрушчов е именно липсата на икономически растеж в началото на 60-те години. Растежът между 1951 и 1955 г. е 6%, а по времето на Хрушчов пада на 5% (1961-1965). Производителността на труда също бележи спад - 4% в началото на 60-те. Друг проблем са нереалните обещания на Хрушчов, който смята, че ще построи комунизма за 20 години, което е почти невъзможно с параметрите на съветската икономика от онова време. Тези проблеми свалят Хрушчов от власт през октомври 1964 г., а на негово място идват Леонид Брежнев и Алексей Косигин.

Освобождаването на Хрушчов води до по-консервативно Политбюро - Николай Подгорни и Андрей Кириленко са по-либерално настроени, Брежнев е въздържан, а Михаил Суслов е хардлайнер. Косигин и Брежнев имат разминавания по икономическата политика: Косигин иска увеличаване на инвестициите в потребителските стоки и леката индустрия, а Брежнев иска по-големи инвестиции в тежката промишленост, селското стопанство и отбрана.

Периодът на управление на Брежнев започва с висок икономически растеж, но започва да влиза в стагнация в началото на 70-те. През 1980-та РИА Новости съобщава, че Съветският съюз има най-високи показатели в Европа и е втори по растеж в целият останал свят.

Стагнацията продължава и след смъртта на Брежнев, при неговите наследници Андропов и Черненко, до идването на Михаил Горбачов. Горбачов обявява плановете за перестройка (преустройство) през 1986 г. и съветската икономика влиза в нов етап на влошаване, което неминуемо води до разпада на Съветския съюз през 1991 г.