Пероксизома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пероксизоми са широко разпространени органели в еукариотните клетки отговорни за разграждането на токсичния водороден пероксид 2О2) в клетката. Имат една мембрана, която ги разграничава от цитозола (вътрешното съдържимо на клетката). За разлика от лизозомите, които са формирани по секреторен път, пероксизомите се самовъзпроизвеждат. Откривателя на пероксизомите е цитологът Кристиан дьо Дюв през 1965.

Ензимът, отговорен за детоксикацията на отрови се нарича каталаза. Срещат се, както растителните така и в животинските клетки.

-нар се още микротелца, сферични са, мембранно ограничени кл. органели
-многобройни са в клетките на черния дроб и бъбрека
-специализирани са в окислителни процеси като бета-окислението на МК
-след митохондриите те са основното място за използване на кислорода
-делят се на макропероксизоми (0,5 - 3 μm) и микропероксизоми (0,1 - 0,3 μm)
-съдържимото (матрикс) е хомогенно или дребнозърнесто.
-при някои животински видове центърът на матрикса се заема от плътна кристална решетка – нуклеоид, които е изграден от ензима уратоксидаза
-в пероксизомите на птиците и човека няма нуклеоид, защото липсва този ензим.
-понякога в периферията на пероксизомите има плоско образувание – маргинална плочка

Микропероксизомите – не съдържат нуклеоид и маргинална плочка, срещат се в клетки, които синтезират стероидни хормони
- за разлика от лизозомите те не съдържат кисела фосфатаза а каталаза
- пероксизомите се образуват от разширения на гладкия ендоплазмен ретикулум.
- синдром на Целвегер – липсват пероксизоми
- синдром на Рефзум – смущение в разгр. На МК