Перузинска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Перузинска война
Конфликт: Римски граждански войни
Mvt troupes Perouse -41.png
Период 41 – 40 пр.н.е
Място Перузия, Италия
Резултат Победа на Октавиан
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римската република Vexilloid of the Roman Empire.svg Сили на Фулвия и Луций Антоний
Командири
Гай Октавиан
Марк Агрипа
Квинт Салвидиен Руф
Фулвия
Луций Антоний

Перузинска война е война, състояла се през 41-40 пр.н.е. в Древен Рим, между триумвира Октавиан Август и поддръжници на другия триумвир — Марк Антоний. Поводът е оземляването на ветерани от римската армия. Братът на Марк Антоний — Луций Антоний иска да използва недоволството на италийското население срещу господството на Октавиан, за да осигури еднолична власт на Антоний.

Обстановка[редактиране | edit source]

Ветераните от римската армия трябва да бъдат заселени на конфискуваните земи. Те настояват жителите на най-богатите градове в Италия да бъдат изселени. Жителите на тези градове искат поне обезщетение, но в държавната хазна няма достатъчно пари.

Опозицията[редактиране | edit source]

Противниците на Октавиан, виждат в тази ситуация, възможност да провалят Октавиан и да разчистят пътя пред другия триумвир — Марк Антоний.

Братът на Марк Антоний, и консул от 41 пр.н.е. Луций Антоний не крие, че поддържа изселваните. Едновременно с това, за да спечели ветераните, заявява, че брат му, би извършил заселването по-справедливо.

Фулвия, жената на Марк Антоний е водена от други подбуди. Вече знае, че съпругът ѝ има връзка с Клеопатра. Иска да принуди мъжа си незабавно да се върне в Италия, дори с цената на пролята кръв.

И двамата съюзници искат да предизвикат безредици в Италия, за да падне от власт Октавиан и да дойде Антоний.

На тяхна страна са и трима големи военачалници, който признават като единствен авторитет Марк Антоний и биха се притекли на помощ в случаи на нужда. Това са Азиний Полион и Вентидий Бас, под чието командване има няколко легиона в Цизалпийска Галия. Наместникът в Нарбонска Галия Квинт Фуфий Кален командва други 11 легиона.

От своя страна Октавиан разполага само с 4 легиона и преторианската гвардия.

Развой на събитията[редактиране | edit source]

Луций Антоний завладява Рим. По негово предложение Сенатът обявява Октавиан и Лепид за врагове на народа. Щом разбира, че Октавиан наближава Рим, Луций се отправя към Етрурия, с идеята да се присъедини към легионите на Азиний Полион и Вентидий Бас, които идват от Цизалпийска Галия.

Сенатът приема ново постановление, съгласно което Луций Антоний е враг на народа. Самият той се затваря зад стените на Перузия (дн. Перуджа, Италия), в очакване на подкрепленията. За да блокира достъпа на продоволствия Октавиан Август, изгражда около хълма, на който се намира Перузия да бъде изградена система от укрепления. Освен това, прави и втори обръч, който пък да го предпази от евентуална атака от страна на Полион и Бас. Те не се осмеляват да го нападнат и временно се оттеглят.

Перузия се затруднява заради липсата на храна. [1]Забраняват на робите да се дава храна. През февруари 40 пр.н.е. започват преговори.

Октавиан уверява Луций Антоний, че ако се предаде, ще може да разчита на неговата снизходителност и нито той, нито войниците и офицерите ще ги очаква наказание. Октавиан не иска да изостря отношенията си с Антоний. Той не само пощадява живота на Луций, но му разрешава да отиде при брат си. Луций отказва.

Перузия капитулира.

Последствия[редактиране | edit source]

Членовете на градския съвет на Перузия, 300 души, са вкарани в затвора. На 15 март, 5 години след убийството на Цезар, те са посечени пред олтара му. [2][3] Пощаден е само Луций Емилий, тъй като е гласуван за осъждане на убийците на Цезар. Сенаторите, които са подкрепяли Луций и са били с него в Перузия, надявайки се да се върне стария републикански ред, са освободени, но поставени под надзор. Най-непримиримите са осъдени на смърт.

Фулвия в началото бяга в Бриндизи, после в Гърция, а след това се отправя при мъжа си в Египет. По пътя за Египет, в Сикион, неочаквано умира.

Перузия е плячкосана. Неочаквано възниква и пожар, който окончателно съсипва града.

Години след това, Октавиан нарежда града да бъде възстановен. В негова памет, той е преименуван на Августа Перузия.

Въпреки Перузинската война, триумвиратът не е разрушен. Октавиан, стремейки се да избегне конфликт с Антоний, му предлага за жена, своята сестра Октавия. Този брак укрепва съюза на триумвирите.

С решителните си действия по време т.нар. Перузинска война, Октавиан Август показва, че няма да търпи никаква съпротива и опити да бъде възстановен републиканския строй.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тит Ливий, Ab urbe condita, кн.126
  2. Касий Дион, Римска история, кн.48, 14
  3. Светоний, Животът на 12-те цезари, Август, 12