Перузинска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Перузинска война
Конфликт: Римски граждански войни
Mvt troupes Perouse -41.png
Маневри и сражения през Перузинската война
  Агрипа  Салвидиен
Период 41 – 40 пр.н.е
Място Перузия, Италия
Резултат Победа на Октавиан
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римската република Vexilloid of the Roman Empire.svg Сили на Фулвия и Луций Антоний
Командири
Project Rome logo Clear.png Гай Октавиан
Project Rome logo Clear.png Марк Агрипа
Project Rome logo Clear.png Квинт Салвидиен
Crown of Italian patrician.svg Фулвия
Project Rome logo Clear.png Луций Антоний
Сили
125,000 48,000

Перузинска война е война, състояла се през 41-40 пр.н.е. в Древен Рим, между триумвира Октавиан Август и поддръжници на другия триумвир — Марк Антоний. Поводът е оземляването на ветерани от римската армия. Братът на Марк Антоний — Луций Антоний иска да използва недоволството на италийското население срещу господството на Октавиан, за да осигури еднолична власт на Антоний.

Обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Ветераните от римската армия трябва да бъдат заселени на конфискуваните земи. Те настояват жителите на най-богатите градове в Италия да бъдат изселени. Жителите на тези градове искат поне обезщетение, но в държавната хазна няма достатъчно пари.

Опозицията[редактиране | редактиране на кода]

Противниците на Октавиан, виждат в тази ситуация, възможност да провалят Октавиан и да разчистят пътя пред другия триумвир — Марк Антоний.

Братът на Марк Антоний, и консул от 41 пр.н.е. Луций Антоний не крие, че поддържа изселваните. Едновременно с това, за да спечели ветераните, заявява, че брат му, би извършил заселването по-справедливо.

Фулвия, жената на Марк Антоний е водена от други подбуди. Вече знае, че съпругът ѝ има връзка с Клеопатра. Иска да принуди мъжа си незабавно да се върне в Италия, дори с цената на пролята кръв.

И двамата съюзници искат да предизвикат безредици в Италия, за да падне от власт Октавиан и да дойде Антоний.

На тяхна страна са и трима големи военачалници, който признават като единствен авторитет Марк Антоний и биха се притекли на помощ в случаи на нужда. Това са Азиний Полион и Вентидий Бас, под чието командване има няколко легиона в Цизалпийска Галия. Наместникът в Нарбонска Галия Квинт Фуфий Кален командва други 11 легиона.

От своя страна Октавиан разполага само с 4 легиона и преторианската гвардия.

Развой на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Луций Антоний завладява Рим. По негово предложение Сенатът обявява Октавиан и Лепид за врагове на народа. Щом разбира, че Октавиан наближава Рим, Луций се отправя към Етрурия, с идеята да се присъедини към легионите на Азиний Полион и Вентидий Бас, които идват от Цизалпийска Галия.

Сенатът приема ново постановление, съгласно което Луций Антоний е враг на народа. Самият той се затваря зад стените на Перузия (дн. Перуджа, Италия), в очакване на подкрепленията. За да блокира достъпа на продоволствия Октавиан Август, изгражда около хълма, на който се намира Перузия да бъде изградена система от укрепления. Освен това, прави и втори обръч, който пък да го предпази от евентуална атака от страна на Полион и Бас. Те не се осмеляват да го нападнат и временно се оттеглят.

Перузия се затруднява заради липсата на храна. [1]Забраняват на робите да се дава храна. През февруари 40 пр.н.е. започват преговори.

Октавиан уверява Луций Антоний, че ако се предаде, ще може да разчита на неговата снизходителност и нито той, нито войниците и офицерите ще ги очаква наказание. Октавиан не иска да изостря отношенията си с Антоний. Той не само пощадява живота на Луций, но му разрешава да отиде при брат си. Луций отказва.

Перузия капитулира.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на градския съвет на Перузия, 300 души, са вкарани в затвора. На 15 март, 5 години след убийството на Цезар, те са посечени пред олтара му. [2][3] Пощаден е само Луций Емилий, тъй като е гласуван за осъждане на убийците на Цезар. Сенаторите, които са подкрепяли Луций и са били с него в Перузия, надявайки се да се върне стария републикански ред, са освободени, но поставени под надзор. Най-непримиримите са осъдени на смърт.

Фулвия в началото бяга в Бриндизи, после в Гърция, а след това се отправя при мъжа си в Египет. По пътя за Египет, в Сикион, неочаквано умира.

Перузия е плячкосана. Неочаквано възниква и пожар, който окончателно съсипва града.

Години след това, Октавиан нарежда града да бъде възстановен. В негова памет, той е преименуван на Августа Перузия.

Въпреки Перузинската война, триумвиратът не е разрушен. Октавиан, стремейки се да избегне конфликт с Антоний, му предлага за жена, своята сестра Октавия. Този брак укрепва съюза на триумвирите.

С решителните си действия по време т.нар. Перузинска война, Октавиан Август показва, че няма да търпи никаква съпротива и опити да бъде възстановен републиканския строй.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тит Ливий, Ab urbe condita, кн.126
  2. Касий Дион, Римска история, кн.48, 14
  3. Светоний, Животът на 12-те цезари, Август, 12