Писодер
| Писодер Πισοδέρι | |
| — село — | |
 Църквата „Света Параскева“ | |
  Писодер  Писодер  Писодер | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1502 m |
| Население | 17 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 530 76 |
| Телефонен код | 2385 |
| Писодер в Общомедия | |
Писодѐр, Песодѐр или Псо̀дери (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[2]
В края на XIX век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[3]
„Селото е разположено въ една висока долина отъ двѣтѣ страни на диво шумяща рѣкичка и е заобиколено съ гора. Това село е чисто аромѫнско и брои 100 кѫщи. Жителитѣ му сѫ надошли тука отъ Албания и се занимаватъ още и сега повечето съ ханджилъкъ въ Албания, вслѣдствие на това албанския езикъ се знае отъ всички, а гръцкия не се е промъкналъ още въ фамилиитѣ, макаръ и да сѫществува гръцко училище.“[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Писодер е чисто влашко село в Леринската каза на Битолския санджак със 130 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[7]
Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[8] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[8][9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Псодери има 200 къщи власи християни.[12]
По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[13][14]
В 1983 година в Писодер започва да излиза вестник „Писодеритика“.[15]
Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[16]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Нова[17] | Νόβα | Папацами | Παπατσάμη[18] | връх в Баба на ЮЗ от Писодер (1687 m)[17] |
| Касая[17][19] | Κουσάγιας | Кондорема | Κοντόρεμα[18] | река в Баба на СЗ от Писодер, десен приток на Рулската река[17] |
| Касая[19] | Κουσάγια | Лака | Λάκκα[18] | връх в Баба на СЗ от Писодер (1624 m)[19] |
- Преброявания
- 1940 – 484 души
- 1951 – 143 души
- 1961 – 106 души
- 1971 – 48 души
- 1981 – 30 души
- 1991 – 25 души
- 2001 – 68 души
- 2011 – 7 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Писодер
Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[20]- Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[21]
- Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[20]
архиепископ Епифаний Папавасилиу (1885 – 1972), гръцки духовник- Йоанис Цамис – капитан Чам, гръцки андартски деец
- Лазарос Цамис (1878 – 1933), гръцки андартски деец[22]
- архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[20]
- Николаос Касомулис (1795 – 1872), гръцки революционер
- Николаос Кириакопулос (1894 – 1982), гръцки политик
- Николаос Ст. Хасос (1892 – 1943), гръцки политик
- Панос Мейданис, хайдутин от XVII век
- Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[21]
- Ставрос Цамис (1870 – 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[23]
- Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[20]
- Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[20]
- Починали в Писодер
Касъм ага (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
Павле Янков (? – 1905), войвода в Кресненско-Разложкото въстание
- Свързани с Писодер
- Стерьо Николов (1893 – 1974), български емигрантски деец в САЩ, баща му Никола Попстерьов е от Писодер
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 270. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 121.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ а б Η συμβολή των Βλαχόφωνων Ελλήνων στον Μακεδονικό Αγώνα // Архивиран от оригинала на 2010-02-27. Посетен на 2009-04-14.
- ↑ Η Ορθόδοξη Εκκλησία και ο Μακεδονικός Αγώνας, архив на оригинала от 18 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090218202233/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/565515, посетен на 17 февруари 2012
- ↑ Η Μοδέστειος Σχολή αρρένων στο Πισοδέρι, Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042250/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=133&lq=1903&show=1, посетен на 23 декември 2011
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 52.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Χαρά Κατσούλη. Καθ'... οδόν στις Πρέσπες // Τα Καθημερινά της Κυριακής. Ριζοσπάστης, 28/1/2001. σ. 16. Посетен на 13/4/2009.
- ↑ Αφιέρωμα - Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, σελ. 56
- ↑ Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ а б в Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ «Ο παπά-Σταύρος Τσάμης: Εκκλησία και Εκπαίδευση», στο Αρχιμ. Ειρηναίος Ι. Χατζηεφραιμίδης (επιμ.), Ο παπα-Σταύρος Τσάμης (1870-1906), Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα, 2007, σσ.101-109.
| |||||||||||||||||
