Петерхоф (дворцово-парков ансамбъл)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Петерхоф“ (на руски: Петергоф, от нидерландски Peterhof, в превод: „дворът на Петър“), предишно име „Петродворец“ (1944 - 1997), е дворцово-парков ансамбъл, разположен на южния бряг на Финския залив. Намира се в едноименния град Петерхоф (бивш Петродворец) на 29 километра от Санкт Петербург.

Основан е от царя обединител и първи император на Русия Петър I през 1710 година. Строителството на парка продължава до 1755 г.

Построен е в стил барок, присъстват обаче и елементи на класицизъм, необарок и неоготика. Дворецът заедно с целия архитектурен и парков комплекс около него е част от културното наследство на Руската федерация и е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО[1].

Парковете са изпълнени с множество фонтани, преливащи от един стил и период на изкуството в друг. Фасадите на всички сгради в „Петерхоф“ са пищни и богато украсени.

Ансамбълът e вдъхновен от френския Версай, но според критиците в много отношения дори го надминава. Свързващата сила между всички паркове и градини е водата – връзката между живата природа и архитектурата. В рамките на този културен паметник се помещават голям брой произведения на изкуството.

История[редактиране | edit source]

Решението за създаването на извънградска резиденция Петър I взима през 1705 г. Съхранените скици, укази и отметки по документите на императора дават възможност да се твърди, че общата концепция на дворцовия комплекс, а понякога и на детайлни разработки на отделни елементи в архитектурата и водоскочните съоръжения, му принадлежат.

През август 1723 г. се състоява тържественото откриване на „Петерхоф“. По онова време е планиран и Долният парк, прокопан е Морският канал, част от фонтаните действат, привършени са горните палати, построен е „Монплезир“, почти е готов и павилионът „Ермитаж“, построени са повече от 20 дървени галерии и павилиони, перголи, Голямата каскада, Марлинският дворец, 16 големи фонтана.[2]

Забележителности[редактиране | edit source]

Сгради[редактиране | edit source]

  • Голям дворец (Большой дворец)
  • Вилният дворец (Коттедж, Cottage)
  • Дворец „Монплезир“ (Mon plaisir)
  • Екатеринински корпус
  • Дворец „Марли“ (Château de Marly)
  • Павилион „Ермитаж“ („Эрмитаж“, Hermitage)

Градини[редактиране | edit source]

  • Горна градина (Верхний сад)
  • Долен парк (Нижний парк)

Фонтани[редактиране | edit source]

  • Голяма каскада
  • Фонтан „Самсон”
  • Златна планина
  • Шахматна планина
  • Воронихински колонади
  • Фонтан „Кит”
  • Фонтан „Пирамида”
  • Фонтан „Сноп”

Интересни факти[редактиране | edit source]

  • В „Петерхоф“ ежегодно се отбелязват две важни събития – празниците на откриването и затварянето на фонтаните. Първоначалното пускане на водата се осъществява на 9 май. На този ден входът за комплекса е безплатен. На 15 септември се затварят фонтаните. За да не се разрушават от природните стихии, всички статуи биват поставяни в специални дъсчени калъфи, пълни със специална вата, предпазваща фигурите от минусовите температури през зимата.
  • Таксата за вход в комплекса е около 500 рубли, 13 евро. До там има градски транспорт и специално организирани туристически автобуси от Санкт Петербург.
  • В музея в „Петерхоф“ има над 500 платна, над 100 скулптури, части от интериор и мебели.
  • През 1992 година „Петродворец“ е включен в списъка на най-ценните обекти на Руската федерация и в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
  • Във всяка зала в „Петерхоф“ има различен и неповторим по своето подреждане паркет.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Изглед от Големия дворец

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. [2]
  • „501 места, които трябва да посетите” – издателство „Книгомания”
  • „Описание Петергофа” – антикварно издание
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Петергоф“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.