Петер Рюмкорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петер Рюмкорф
(Peter Rühmkorf)
Peter Rühmkorf 2004 1.jpg
Петер Рюмкорф в Хамбург, 2004 г.
Роден: 25 октомври 1929 г.
Дортмунд, Германия
Починал: 8 юни 2008 г.
(на 78 г.)
Розебург, Хамбург, Германия
Подпис:
Peterr Rehmkorf Signature 2000.jpg

Петер Рюмкорф (на немски: Peter Rühmkorf) е немски поет, белетрист, публицист, есеист и драматург, роден в Дортмунд в семейството на пътуващ кукловод.

Живот[редактиране | edit source]

През 1944 г. Рюмкорф е мобилизиран в трудови войски на фронта. След края на Втората световна война прави първи опити като автор на шлагерни текстове и агитационни песни, а деветнадесетгодишен издава списанието "Пестбойле". След като полага матура, изучава педагогика, история на изкуството, германистика и психология в Хамбург.

Творчески път[редактиране | edit source]

Стари църкви в Дортмунд

Първата си стихосбирка Петер Рюмкорф публикува в съавторство с Вернер Ригел - "Гореща лирика" (1956). Двамата поети са смятани за основатели на литературното направление "финизъм", което се самовъзприема като край на всички "-изми" и последна възможност за литературно въздействие върху обществото.

Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от песимистични настроения. Неговите често пародийни стихове са събрани в първата му самостоятелна книга "Земни удоволствия в g" (1959). От 1961 г. поетът е член на Съюза на немските писатели. През 1962 г. публикува книгата си "Фокуси. 50 стихотворения наред с ръководство за противодействие", която намира широк отзвук сред читателите. В 1963 г. Рюмкорф става член на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, а от 1972 г. е член на ПЕН-центъра на ФРГ. През 1969 г. Петер Рюмкорф е гост-лектор по модерна немска литература в университета на Остин, Тексас. Следващата му стихосбирка е "Феникс — напред!" (1977). В 1977 г. става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а в 1987 г. - на Берлинската академия на изкуствата. През 1979 г. излиза поетическата му книга "Срок на годност до края на 1999". Своя читателска публика намират и стихосбирките му "Освен любовта нищо друго" [1] (1986) и "Когато — но тогава" (1999).

Влияние[редактиране | edit source]

Петер Рюмкорф е удостоен с редица литературни отличия, между които наградата за есеистика "Йохан Хайнрих Мерк" (1986), литературните награди "Ерих Кестнер" (1979), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1980) и "Арно Шмид" (1986), литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1988), престижната награда "Георг Бюхнер" (1993) и наградата "Николас Борн" (2003).

Библиография[редактиране | edit source]

Гробът на Петер Рюмкорф
  • Heiße Lyrik, 1956 (gemeinsam mit Werner Riegel)
  • Irdisches Vergnügen in g, 1959
  • Wolfgang Borchert. Biographie, 1961
  • Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962
  • Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962
  • Gemischtes Doppel, 1967
  • Über das Volksvermögen. Exkurse in den journalistischen Untergrund, 1967
  • Was heißt hier Volsinii. Bewegte Szenen aus dem klassischen Wirtschaftsleben, 1969
  • Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen, 1972
  • Lombard gibt den Letzten, Ein Schauspiel, 1972
  • Die Handwerker kommen, Ein Familiendrama, 1974
  • Walther von der Vogelweide, Klopstock und ich, 1975
  • Gesammelte Gedichte, 1976
  • Phoenix — voran, Gedichte, 1977
  • Strömungslehre I. Poesie, 1978
  • Haltbar bis Ende 1999, Gedichte, 1979
  • Auf Wiedersehen in Kenilworth, Märchen, 1980
  • Olsberger Rede, 1980
  • Im Fahrtwind, Gedichte und Geschichten, 1980
  • agar agar — zaurzaurim. Zur Naturgeschichte des Reims und der menschlichen Anklangsnerven, 1981
„Излез вън!“ (1992)
(с автограф)
  • Es muß doch noch einen zweiten Weg ums Gehirn rum geben, 1981
  • Kleine Fleckenkunde, 1982
  • Der Hüter des Misthaufens. Aufgeklärte Märchen, 1983
  • Phoenix — voran!, Gedichte, 1983
  • Blaubarts letzte Reise, Ein Märchen, 1983
  • Bleib erschütterbar und widersteh, Aufsätze — Reden — Selbstgespräche, 1984
  • Gottfried Benn oder "teils — teils das Ganze", 1986
  • Außer der Liebe nichts, Liebesgedichte, 1985
  • Dintemann und Schindemann. Aufgeklärte Märchen, 1986
  • Selbstredend und selbstreimend, Gedichte — Gedanken — Lichtblicke, 1987
  • Phönix voran!, 1987
  • Werner Riegel ...beladen mit Sendung. Dichter und armes Schwein, 1988
  • Dreizehn deutsche Dichter, 1989
  • Einmalig wie wir alle, 1989
  • Selbst III/88. Aus der Fassung, 1989
  • Komm raus!, Gesänge, Märchen, Kunststücke, 1992
  • Gedichte, 1993
  • Laß leuchten. Memos Märchen TaBu Gedichte. Selbstporträt mit und ohne Hut, 1993
  • Deutschland, ein Lügenmärchen, 1993
  • Tabu I. Tagebücher 1989-1991, 1995
  • Gedichte, 1996
  • Ich habe Lust, im weiten Feld... Betrachtungen einer abgeräumten Schachfigur, 1996
  • Wenn — aber dann. Vorletzte Gedichte, 1999
„Табу II. Дневници“
(2004)
  • Von mir zu Euch für uns, 1999
  • Wo ich gelernt habe, 1999
  • Mein lieber Freund und Kompanjung (mit Horst Janssen), 1999
  • Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen. Werke 2, 1999
  • In gemeinsamer Sache. Gedichte über Liebe und Tod, Natur und Kunst ( mit Robert Gernhardt), 2000
  • Gedichte. Werke 1, 2000
  • Schachtelhalme. Schriften zur Poetik und Literatur. Werke 3., 2001
  • Funken fliegen zwischen Hut und Schuh. Lichtblicke, Schweifsterne , Donnerkeile, 2003
  • Tabu II. Tagebücher 1971-1972, 2004
  • Wenn ich mal richtig ICH sag ... Ein Lese-Bilderbuch, 2004
  • Die Märchen. Werke 4, 2007
  • Aufwachen und Wiederfinden, Gedichte, 2007
  • Paradiesvogelschiß, Gedichte, 2008

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Освен любовта нищо друго" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]