Петер Хухел

Петер Хухел
Peter Huchel
	Петер Хухел Peter Huchel
Роден	3 април 1903 г. Лихтерфелде, Германия
Починал	30 април 1981 г. (78 г.) Щауфен, Германия
Професия	поет и публицист
Националност	Германия
Жанр	стихотворение
Награди	Австрийска държавна награда за европейска литература (1972); „Андреас Грифиус“ (1974); „Айхендорф“ (1979)
	Петер Хухел в Общомедия

Петер Хухел (на немски: Peter Huchel) е германски поет и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лихтерфелде край Берлин в семейството на чиновник. Детството си прекарва в селската къща на своя дядо в маркграфство Бранденбург.

Години на творческо утвърждаване[редактиране | редактиране на кода]

Петер Хухел следва литература и философия в Берлин, Фрайбург и Виена. Тогава издава стихосбирката си „Мрежа за звезди“ (1928). После живее няколко години във Франция, препитавайки се от случайна работа и от хонорарите за стихотворения, публикувани в Германия. Поетът предприема пътуване до Цариград и странства по Черноморското крайбрежие от Балчик до Кюстенджа.

Литературната дарба на Хухел намира в Германия все по-голямо признание. През 1932 г. дрезденското списание „Ди Колоне“ му присъжда своята награда за лирика и тогава Петер Хухел се запознава с поета Гюнтер Айх. Когато на власт идва националсоциализмът, Хухел изтегля вече отпечатаната си стихосбирка „Езерото на момчето“ (1932) и изоставя писателското поприще. През 1941 г. е мобилизиран, прекарва пет години на фронта и попада в съветски плен.

Живот в ГДР и ФРГ[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война поетът е художествен директор на Берлинското радио и публикува томче „Стихотворения“ (1948), а в 1949 г. става главен редактор на съоснованото от Йоханес Р. Бехер най-значимо литературно списание в ГДР „Зин унд форм“, което ръководи четиринадесет години. В 1963 г., след издигането на Берлинската стена (1961), Хухел се оттегля от обществена работа. Издава във ФРГ стихосбирката „Шосета, шосета“ (1963), за която е удостоен с наградата „Теодор Фонтане“ (1963), и избрани творби от периода 1925-1947 под надслов „Мрежа за звезди“ (1967).

Поради несъгласие с политиката на ГДР по отношение на Пражката пролет (1968) поетът се преселва през 1971 г. във Федералната република, където излизат стихосбирките му „Броени дни“ (1972), „Стихотворения“ (1973) и „Деветият час“ ^[1] (1979).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Поетическото творчество на Петер Хухел – образец на т.нар. „природна лирика“ – не е голямо по обем, но притежава дълбочина и всички белези на съвършенство, отличава се с народностно оцветен език, стилистична чистота и необикновена художествена мощ.

Петер Хухел е член на Баварската академия за изящни изкуства и Немската академия за език и литература.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Gedichte (1948)
Chausseen, Chausseen. Gedichte (1963)
Die Sternenreuse. Gedichte 1925-1947 (1967)
Gezählte Tage. Gedichte (1972)
Die neunte Stunde. Gedichte (1979)
Gesammelte Werke; 2 Bde. (1984)
Wegzeichen. Ein Lesebuch. Gedichte und Prosa mit Grafiken und Interpretationen sowie Stimmen zu Huchel; Ausgewählt und hg. von Axel Vieregg (1999)
Wie soll man da Gedichte schreiben. Briefe 1925-1977; hg. v. Hub Nijssen (2000)
Poesiealbum 277: Peter Huchel; Auswahl Bernd Jentzsch (2007)