Петко Кунин

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Кунин
Секретар на ЦК на БКП
Мандат1946 – 1947
ПредшественикТрайчо Костов
НаследникНикола Павлов
Лична информация
Роден
Починал
Националност България
Полит. партияБКП (1945 – 1978)
Професияадвокат • политик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   
Портал Портална икона Политика

Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.

Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции. В деня след Деветосептемврийския преврат от 1944 година провежда митинг в село Драгана, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.[1]

Известен пропагандатор на съветската колхозна система и колективизацията, на 5 ноември 1944 година Кунин оглавява новосъздадения отдел „Стопански“ при ЦК на БКП,[2] оставайки на този пост до 1946 година.[3] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Приемането на Кунин в Политбюро предизвиква остри критики от Антон Югов и Цола Драгойчева, като той временно е понижен до кандидат-член до изясняването на обстоятелствата.[4] Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)[5]. Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949).

През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.[6] От 1962 до смъртта на 25 декември 1978 г. отново е член на ЦК на БКП.

Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Везенков 2014, с. 363.
  2. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 74.
  3. ↑ Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363
  4. ↑ Везенков 2014, с. 324.
  5. ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
  6. ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
  7. ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366
Цитирани източници
  • Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Христо Лилков → министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949) → Вълко Гочев
Иван Стефанов → министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949) → Кирил Лазаров
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петко_Кунин&oldid=11937406“.