Петко Стайнов (композитор)
Вижте пояснителната страница за други значения на Петко Стайнов.
|
||||||||
Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.
През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.
Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера.
Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. Умира на 25 юни 1977 г. в София.
Творчество [редактиране]
Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са симфоничният и хоровият.
Симфонично творчество [редактиране]
Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:
- симфоничните сюити "Тракийски танци" (1925, 1926) и "Приказка" (1930),
- симфоничните поеми "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937),
- симфонично скерцо (1938),
- концертните увертюри "Балкан" и "Младежка увертюра" (1936 и 1953),
- две симфонии (1945 и 1949).
Хорово творчество [редактиране]
По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: "Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Бре Иване", "Засвири Димо", "Пусти Димо", "Де бре, Димо". В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.
Други произведения [редактиране]
- "Тайната на Струма", 1931;
- "Урвич" - за смесен хор, текст Никола Ракитин, 1933;
- "Конници", 1932;
- "Сто дведесет души" - за мъжки хор, текст Пенчо Славейков, 1935;
- "Момина жалба" - за смесен хор, текст Трифон Кунев, 1936;
- "Другарят Антон" - за смесен хор, текст Иван Радоев, 1954;
- "Кум Герман" - за смесен хор, текст. Димитър Пантелеев, 1955.
