Петко Хинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Т. Хинов
български преводач и писател
Роден
Починал
3 януари 2022 г. (49 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, преводач
Литература
ПсевдонимФилип Андреев, Български инок
Награди„Христо Г. Данов“ (2015)
Семейство
Уебсайтpetkohinov.com foundation-petkohinov.com

Петко Тодоров Хинов (псевдоними: Филип Андреев, Български инок) е български преводач, поет и писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1972 г. в Пловдив. Завършва средното си образование в Пловдивската английска гимназия (1991), а след това Софийския университет с първа специалност Китайска филология и втора специалност Румънска филология (1996).

Публикува стихосбирката „Плачевни напеви за родния край и душата“[1] в интернет-сборника „Православен дом“[2] под псевдоним Филип Андреев. Там са поместени и други негови разкази и статии. Преводач е на статии и книги от английски, руски, румънски, китайски, сръбски и църковнославянски език на български език, а също така от български на английски, руски и китайски език. Някои от преводите му са публикувани в интернет. Автор на богослужебни химни и служби на църковнославянски език. Записва и публикува в интернет аудиокниги на собствения си сайт[3].

През 2006 г. излиза от печат съставеният него сборник, посветен на мъчениците от Батак, със заглавие „По дирите на българските новомъченици, т.1 – Баташките новомъченици“[4].

През 2010 – 2013 г. работи в Китай като учител по английски език във Фошан, провинция Гуандун, Китай.

През 2013 г. се завръща в България с китайската си съпруга и оттогава работи като преводач (китайски, старокитайски, старобългарски, староруски) сътрудник, редактор и консултант на издателство „Изток-Запад“.

През юли 2015 г. участва в „Научно-образователна програма за млади китаисти“,[5] организирана от Министерство на културата на КНР и Китайската академия по социални науки, работи в Института по изучаване на романа „Сън в алени покои“, плод на което е изследването „Сълзите на любовта между носталгията и красотата в романа „Сън в алени покои“ и българската литература“.[6][7]

През април 2016 г. Петко Т. Хинов е приет за член на Съюза на преводачите в България (секция Художествена литература).[8]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

От съв­ре­ме­нен китайски език
  • Мо Йен, Умо­рен да се раж­дам и да уми­рам (роман, 《生死疲劳》莫言著). „Летера“, 2015, 887 с.
  • Сю Джимо, Изб­рани сти­хот­во­ре­ния. Спи­са­ние „Инс­ти­тут Кон­фу­ций“, 1/2013
  • Лин Ютан, Бит и душев­ност на моя народ (китайска наро­доп­си­хо­ло­гия《吾國與吾民》林語堂著). „Изток-Запад“, 2015, 448 с., пре­вод от анг­лийски и китайски език
  • Чън Цихун, Първи стъпки в китайската медицина (《一看就懂：圖解中醫入門》陳祈宏著). „Изток-Запад“, 2017, 264 с.
  • Петко Хинов 韩裴,《归宿：爱中国，爱保加利亚》，译者:陈晓颖，中译出版社, 2020, 318 с., написанто на английски език
От съвременен китайски език на английски
  • Tao Yi, Qin The Guangling School, 廣陵琴派/符號江蘇口袋本, 陶藝著, XANADU PUBLISHING LTD, 2017, 165 pages
  • Lu Haiming, Republican Nanjing Architecture, 南京民國建築,  盧海鳴著 , XANADU PUBLISHING LTD,  2019, 223pages
От ста­ро­ки­тайски и сред­но­ве­ко­вен китайски
  • Ано­ни­мен, Три­де­сет и шестте стра­те­геми (《三十六計》, трак­тат по военно изкус­тво, с комен­тари и тъл­ко­ва­ния от пре­во­дача). „Изток-Запад“, 2013, 320 с.
  • Уан Юнбин, Нощни раз­го­вори край огни­щето (《圍爐夜話》王永彬著, „мини­а­тюри от чисти слова“ с комен­тари и тъл­ко­ва­ния от пре­во­дача). „Изток-Запад“, 2014, 288 с.
  • Цао Сюе­цин, Сън в алени покои, т.1 (《紅樓夢》第一冊，曹雪芹著, сред­но­ве­ко­вен роман), „Изток-Запад“, 2015, 608 с.
  • Ши Юкун, Чуд­ните дела на съди­ята Бао, т.1 (《七俠五義》第一冊，石玉昆著, сред­но­ве­ко­вен прик­лю­чен­ски роман), „Изток-Запад“, 2016, 544 с.
  • Цао Сюе­цин, Сън в алени покои, т.2 (《紅樓夢》第二冊，曹雪芹著, сред­но­ве­ко­вен роман), „Изток-Запад“, 2016, 608 с.
  • Ши Юкун, Чуд­ните дела на съди­ята Бао, т.2 (《七俠五義》第二冊，石玉昆著, сред­но­ве­ко­вен прик­лю­чен­ски роман), „Изток-Запад“, 2017, 408 с.
  • Основни понятия в китайската мисъл и култура, книга пръва (《中華思想文化術語》第一冊), „Изток-Запад“, 2017, 144 с.
  • Цао Сюе­цин, Сън в алени покои, т.3 (《紅樓夢》第三冊，曹雪芹著, сред­но­ве­ко­вен роман), „Изток-Запад“, 2018, 624 с.
  • Основни понятия в китайската мисъл и култура, книга втора (《中華思想文化術語》第二冊), „Изток-Запад“, 2018, 160 с.
  • Основни понятия в китайската мисъл и култура, книга трета (《中華思想文化術語》第三冊), „Изток-Запад“, 2018, 152 с.
  • Цао Сюе­цин, Сън в алени покои, т.4 (《紅樓夢》第四冊，曹雪芹著, сред­но­ве­ко­вен роман), „Изток-Запад“, 2019, 544 с.
  • Основни понятия в китайската мисъл и култура, книга четвърта (《中華思想文化術語》第四冊), „Изток-Запад“, 2019, 160 с.
  • Ши Юкун, Чуд­ните дела на съди­ята Бао, т.3 (《七俠五義》第三冊，石玉昆著, сред­но­ве­ко­вен прик­лю­чен­ски роман), „Изток-Запад“, 2020, 400 с.
  • Основни понятия в китайската мисъл и култура, книга пета (《中華思想文化術語》第五冊), „Изток-Запад“, 2019, 160 с.
  • Ши Юкун, Чуд­ните дела на съди­ята Бао, т.4 (《七俠五義》第四冊，石玉昆著, сред­но­ве­ко­вен прик­лю­чен­ски роман), „Изток-Запад“, 2021, 432 с.
  • Основни понятия в китайската мисъл и култура, книга шеста (《中華思想文化術語》第六冊), „Изток-Запад“, 2021, 152 с.
  • Лян Цичао, Шест беседи за конфуцианството 《儒學六講》梁啟超著, „Изток-Запад“, 2022, 352 с.
От бъл­гар­ски език
  • Петко Хинов, Баташките новомъченици, (The New Martyrs of Batak), „СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА“, 2006, 330с.
  • Петко Хинов, Българско народознание и превод. „Български-бестселър“, 2019, 136 с.
От цър­ков­нос­ла­вян­ски език
  • Ака­тист към Cв. рав­но­а­пос­то­лен Кон­с­тан­ти­но­пол­ски пат­ри­арх Фотий изпо­вед­ник, С., 2004
  • Ака­тист към чудот­вор­ната икона на прес­вета Бого­ро­дица „Радост на всички скър­бящи“, С., 2005
  • Ака­тист към св. вели­ко­мъ­че­ник Мина, С. 2007
  • Бденна служба и ака­тист към све­тите Баташки ново­мъ­че­ници (автор, на цър­ков­нос­ла­вян­ски, пре­во­дач – на бъл­гар­ски език. С., 2007, 95 с.)
  • Псал­тир, С., 2009, неиз­да­ден, 180 с.
От сръб­ски език
  • Епис­коп Нико­лай Вели­ми­ро­вич, Вяр­вам в един Бог: тъл­ко­ва­ние на Сим­вола на пра­вос­лав­ната вяра. „Св. ап. и ев. Лука“, С., 2005, 102 с.
  • Епис­коп Нико­лай Вели­ми­ро­вич, Над изтока и запада: осем фило­соф­ски раз­ми­съла за пра­вос­лав­ните Бал­кани. „Св. ап. и ев. Лука“, С., 2004, 42 с.
От руски език
  • Све­ти­тел Тео­фан Зат­вор­ник, Кратки мисли за всеки ден от годи­ната върху цър­ков­ните четива от сло­вото Божие, неиз­да­ден, С., 2005, 304 с.
От румън­ски на цър­ков­нос­ла­вян­ски език
  • Служба пре­по­доб­ному и бого­нос­ному отцу нашему Димит­рїю Новому, Басар­бов­с­кому, С., 2006
От анг­лийски на цър­ков­нос­ла­вян­ски език
  • Служба иже во свя­т­ыхъ отцу нашему пре­по­доб­ному Ила­р­i­ону Мит­ро­по­литу Кiев­с­кому схим­нику Печер­с­каго монас­тыря, егоже свя­тыя мощи въ даль­нихъ пеще­рахъ поко­ятся, С., 2015
  • Служба свя­тому бла­го­в­ѣр­ному царю Сер­б­с­кому Вла­дис­лаву-Сте­фану, С., 2016

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Филип Андреев, „Плачевни напеви за родния край и душата“, Православие.com.
  2. ↑ „Православен дом“, Православие.com.
  3. ↑ „Книги за слушане“, сайт на Петко Хинов.
  4. ↑ „По дирите на българските новомъченици, т.1 – Баташките новомъченици (pdf)“
  5. ↑ „Научно-образователна програма за млади китаисти“
  6. ↑ „Сълзите на любовта между носталгията и красотата в романа „Сън в алени покои“ и българската литература“ (на английски), сайт на Петко Хинов.
  7. ↑ „Сълзите на любовта между носталгията и красотата в романа „Сън в алени покои“ и българската литература“ (на китайски), архив на оригинала от 11 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161011031132/http://www.cnbg.eu/?p=352, посетен на 17 юли 2016 
  8. ↑ Петко Т. Хинов като член на Съюза на преводачите в България.
  9. ↑ Димитър Владимиров, „Надежда Захариева получи голямата награда „Христо Г. Данов“, Дарик Пловдив, 12 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петко_Хинов&oldid=11541197“.