Петралона (пещера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пещерата Петралона. Възстановка на огнището, където е намерен петралонският архантроп.

Пещерата Петралона (на гръцки: Σπήλαιο Πετραλώνων) е карстова пещера в Гърция с дължина около два километра и надморска височина 300 метра. Намира се във варовиковия хълм Кацика (642 m) на Халкидическия полуостров, до село Петралона. Тя е най-посещаваната пещера в Гърция, поради факта, че тук са открити най-старите останки от живот по тези земи.

Петралона е карстова пещера, резултат на тектоническите процеси и изменения в земната повърхност. Освен характерните сталактити и сталагмити се наблюдават множество тънки сталактити по покрива, наподобяващи дъждовни капки. Има обща дължина от около 2 километра.[1]

В пещерата са установени 34 геоложки пласта, като във всички има следи от живот. Открити са фосили на различни видове животни — лъвове, хиени, мечки, пантери, слонове, носорози, бизони, елени и други, както и 25 вида птици, 16 вида гризачи и 17 вида прилепи.

История[редактиране | edit source]

Възстановка на Петралонския череп в Антропологическия музей
Петралонският череп, Солунски археологически музей

Първоначално пещерата е открита случайно от жителя на Елеохория Филип Хадзаридис, търсещ вода през 1959 година. Година по-късно друг жител на селото Христос Сариянидис намира череп на възрастен мъж (25-35 годишен), покрит със сталагмит. Мястото на находката, т.нар. „Мавзолей“ е най-топлото и сухо в пещерата. Това откритие поставя началото на много научни разкопки и експедиции.

Според гръцкия антрополог Арис Пулянос, който проучва черепа през 1968 година и му дава името Archanthropus europeaus petraloniensis, находката е на възраст 700 000 години. Той е напълно запазен, като липсва единствено долната челюст. С по-нататъшните разкопки са намерени два човешки скелета и много други останки от живот. В подкрепа на своите твърдения Пулянос посочва, че черепа е намерен в слой, който съдържа най-много инструменти и следи от обитаване и посредством магнитен резонанс установява, че възрастта на слоя е около 670 хил.години.

Понастоящем повечето изследователи на базата на изследване на черепа с електронно-спинов резонанс, смятат че става дума за Homo erectus на възраст между 160 000 и 240 000 години.

Туризъм[редактиране | edit source]

Входът на пещерата за туристи е тунел, минаващ през ерозирал хълм с дължина 100 метра, прокопан ръчно през 1974 година. Температурата е целогодишно около 17 градуса по Целзий. В непосредствена близост има археологически музей.[2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 53.
  2. Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 54.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.