Петрово (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петрово.

Петрово
България
Red pog.png
Петрово
Област Благоевград
Red pog.png
Петрово
Общи данни
Население 601 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 31,853 km²
Надм. височина 425м. m
Пощ. код 2815
Тел. код 074322
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 56174
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Андон Тотев
(независим)
Кметство
   - кмет
Петрово
Методи Атанасов
(ЗСАС, ДГ)

Пѐтрово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Петрово се намира в планински район в северното подножие на планината Славянка на 6 километра от границата с Гърция. На също толкова разстояние, на около 610 м.нв. се намира местността Извора, откъдето води началото си Петровска река. Дебитът на извиращата вода варира от 1100 до 1600 л/сек. и дава питейна вода на 15 села от региона. Голяма част от водата се отвежда по изкуствено прокопан канал в мини язовир над селото, откъдето се спуска към ВЕЦ Петрово за производство на електрическа енергия. Петрово е част от историко-географската област Мървашко, известна със своите самокови и железодобивна промишленост.

История[редактиране | edit source]

Петрово е старо селище. Няма данни за неговото възникване, но при разкопки за построяването на ВЕЦ "Петрово" са намерени останки от римска баня. През 1997 година при ремонт на централната църква „Свети Петър и Павел“ на селото (черквите в землището на Петрово били общо 6) са открити скелети от раннохристиянската епоха при основите на храма.

Според османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година броят на джизие ханетата (домакинствата) в Петрова е 109.[1]

През Възраждането Петрово е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. Това производство се свързва с буйната пълноводна Петровска река. В селото е имало две металургични пещи (пехци) и един самоков. Руда за тях са доставяли от село Каракьой, Неврокопско.[2]

През 19 век Петрово е голямо село със смесено население, числящо се към Демирхисарската кааза на Серския санджак. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петровон (Petrovon), Мелнишка епархия, живеят 210 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Петрово (Pétrovo) е посочено като село със 200 домакинства, със 120 жители мюсюлмани и 500 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Петрово, на С от Валовища 6 часа; равнище до един приток на Бистрица. Почва твърде плодородна във всичко поради многото води, що я поят. Става и много арпаджик... 170 къщи. 400 турци и 450 българе.[5]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1350 жители - 950 българи християни, 280 турци и 120 власи. [6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Петрово (Petrovo) се състои от 1224 българи екзархисти и 60 власи. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 26 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Обществени институции[редактиране | edit source]

В селото се намират 2 дома за деца с умствена изостаналост. Всяко лято, чрез съдействието на австрийски и холандски организации, хора от чужбина идват и помагат в ремонтирането на тези домове.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На 2 километра северно от селото се намира местността Пещери, селище от 14-17 век с развита грънчарска и земеделска култура. Там все още личат останките на старото селище и хората от Петрово са възстановили частично храма. На 2 километра южно от селото е параклиса „Свети Георги“, където ежегодно се провежда събора на Петрово (Гергьовден). На 2 километра югоизточно от селото се намира параклиса „Свети Илия“, където местните хора се събират ежегодно на Илинден. В самото село има три черкви („Свети Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“). През турско робство е имало голяма джамия и конак, но по време на Балканските войни (1912–1913) те са разрушени. На около 2.5 километра южно от селото се намира природния феномен Провалень камънь (Пробит камък-малка скала с естествено издълбана дупка в средата). Местните хора вярват, че който мине през нея се пречиства и Бог опрощава греховете му. На 5 километра източно от селото се намира пещерата Рупата. Тя е с две галерии, като едната е тясна и почти отвесна, с дълбочина от 45 метра. Има спорове, дали пещерата е естествена, или е прокопана за добив на руда.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Събор на Гергьовден
  • Празник на селото в местността Извора на Петровден.
  • Международен фестивал за автентичен фолклор " ПЕСНИ ОТ ИЗВОРА " в местността Извора - последната събота и неделя на месец август

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Петрово
  • България Ангел Аризанов, македоно-одрински опълченец, 66-годишен, земеделец (бакалин), живее в Кюстендил, 2 рота на Кюстендилската дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина[9]
  • България Георги Тополигов (1914 - 1949), български политик, деец на БЗНС
  • България Иван Кутузов (р. 1956), български художник и карикатурист
  • България Иван Паскалев, български революционер, деец на ВМРО, секретар в четата на Митьо Илиев[10]
  • България Константин Даскалов (1896 - ?), български лекар
Починали в Петрово

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
  2. Георгиев, Георги. "Старата железодобивна индустрия в България". София, 1978, стр. 144-145.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 854 - 855.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.184.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 155, 716.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.