Петсамо-Хиркенеска операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петсамо-Хиркенеска операция
Конфликт: Втора световна война
Kirkness-Petsamo offensive plan.jpg
План на операцията
Период октомври 1944 г.
Място Арктика
Резултат Съветска победа
Воюващи страни
Flag of the Soviet Union (1923-1955).svg Съветски съюз Flag of the NSDAP (1920–1945).svg Нацистка Германия
Командири
Flag of the Soviet Union (1923-1955).svg Кирил Мерецков Flag of the NSDAP (1920–1945).svg Лотар Рендулич
Сили
14-та армия:
96 000 души
110 танка
2 100 оръдия
20-та планинска армия:
ок. 56 000 души
145 оръдия
Жертви и загуби
6 000 убити или тежко ранени
15 000 леко ранени
>30 000 убити (по съветска информация)[1]

Петсамо-Хиркенеската операция е операция на Червената армия срещу Вермахта, извършена през 1944 г. в северните части на Финландия и Норвегия. Операцията разбива немските войски в Арктика и ги кара да отсъпят в Норвегия, поради което е наречена „десетият удар“ на Сталин. Тя също и освобождава северната част от Норвегия от немска окупация и превзема никеловите мини в Петсамо (Печенга).

Ситуация[редактиране | edit source]

След провала на немската операция „Сребърна лисица“ през лятото на 1941 г. има малко военни действия на арктическия фронт. Лошото време и малкото доставки правят трудно, дори невъзможно, да се изпълняват мащабни военни операции. Въпреки притесненията по отношение на сухопътната война в региона, Арктика има океан, в който може да се осигури добър гръб. Голяма немска войска се поддържа в областта, за да охранява важните финландски никелови мини в Петсамо, чиято продукция е от голямо значение за германското производство на брони, и да пази северните брегове на Норвегия от съюзнически десанти.

След примирието между Съветския съюз и Финландия на 4 септември 1944 г. финландското правителство се съгласява да изгони останалите немски войски от територията си до 15 септември. По време на отсъплението на немската 20-та планинска армия, наречено Операция „Бирке“ главното командване на Вермахта взема решение за пълно изтегляне от северна Норвегия и Финландия (операция „Северна светлина“). Докато нацистите се подготвят за отсъплението, Карелският фронт започва операцията.

Подготовка[редактиране | edit source]

След успешните операции по целия съветски фронт, Ставката решава да разбие немските сили в Арктика в края на 1944 г. Операцията ще се извърши чрез събиране на Карелския фронт под командването на Кирил Мерецков и Северния флот, командван от адмирал Арсений Головко. Основните военни действия са извършени от 14-та армия, която е в Арктика от началото на войната.

Операцията[редактиране | edit source]

Операцията може да бъде разделена на три фази: превземането на немската позиция, гонитбата към Хиркенес и битката за Хиркенес заедно с последвалата гонитба на юг. По време на операцията има няколко десанта, изпълнени от съветските морска пехота и армия.

Последици[редактиране | edit source]

Операцията завършва с убедителна победа за Червената армия. Съветският командир Мерецков е произведен в чин маршал на Съветския съюз и командва атаката на Червената армия в контролираната от Япония Манджурия през август 1945 г.

Петсамо-Хиркенеската операция е последната успешна операция в Арктика. Тя е изучавана често от специалисти (особено от Червената армия) по тази причина.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://militarymaps.narod.ru/oper_1944.html#50

Литература[редактиране | edit source]

Portal:Петсамо-Хиркенеска операция
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Petsamo–Kirkenes Offensive“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.