Петър Ангелов (ВМОРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за войводата на ВМОРО. За войводата на ВМРО вижте Петър Ангелов (ВМРО).

Петър Ангелов
български военен и революционер
Петър Ангелов 

Петър Ангелов, Кръстьо Българията и Никола Жеков
Роден: 19 юли 1878
Хасково, Османска империя
Починал: 9 август 1923  (на 45 години)
София, България

Петър Димитров Ангелов, наречен Любен[1], е български офицер и революционер, паланечки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Петър Ангелов е роден на 29 юли 1878 година в Хасково, тогава в Източна Румелия. Завършва подофицерска школа и служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк. През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а през 1903 година е военен инструктор в четата на Михаил Герджиков в Одрински революционен окръг и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.

Сборната чета на Петър Ангелов и Димитър Кирлиев.

Петър Ангелов е делегат на конгреса на Петрова нива на 11 юли 1903 година и е определен за войвода на Пиргопулския революционен участък в Странджа. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения в Малко Търновско и разбива турските гарнизони в селата Маджура, Курфоколиба и Инеада.

Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

След потушаването на въстанието се прибира в България и от 14 юни 1904 година е войвода в Паланечко. Четата му е съставена от 25 души, като 14 четници са родени в свободна България. В четата влизат и австриецът Рудолф Голият и чехът Карло Антон Хошек. На 2 януари 1905 година Петър Ангелов участва на скопския конгрес в село Кнежево.

На втория конгрес на Скопския революционен окръг през ноември 1906 година става нелегален член на Скопския окръжен революционен комитет.

Петър Ангелов участва в Балканската и Междусъюзническата войни в четата на Яне Сандански, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение.[2] За проявена храброст е произведен в офицерски чин през 1913 година. Сражава се и в Първата световна война, след която се оттегля от активна дейност.

Убит е на 9 август 1923 година в София по нареждане на Тодор Александров.[3][4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
  3. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 8.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.