Петър Андреев

Петър Андреев
български геолог и революционер
Роден	25 август 1879 г. Стара Загора, Източна Румелия
Починал	16 октомври 1912 г. Одрин, Османска империя
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Работил в	Софийски университет

Петър Андреев с псевдоним Асен е български геолог и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Андреев е роден на 17 или 25 август 1879 година в Стара Загора, България. В 1898 година завършва гимназия в Сливен и естествена история в 1903 година в Софийския университет. В периода 1905 – 1907 година работи като учител в одринската гимназия „Д-р Петър Берон“, където става член на ВМОРО и е избран за секретар на окръжния комитет. Разкрит от турските власти бяга в България и работи като учител в родния си град, а после в Първа софийска гимназия. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.

Работи като асистент по минералогия и петрография в минерало-петрографския институт на физико-математическия факултет на Софийския университет от 1 февруари 1909 до смъртта си. Изпратен е да специализира във Виена през август 1912 година, но се завръща в България след обявената мобилизация. Зачислен е като подпоручик в 52-ри пехотен полк.

Умира през Балканската война в сражението при Папаз тепе, край Одрин на 16 октомври 1912 година.

Научни трудове

• „Образуване на еруптивните скали“ (1900)
• „Принос към петрографията на Сърнена гора“ (1903-1904)

Писмо от Стоян Попсимеонов до Петър Андреев, 2 септември 1908 г.

• „Еруптивните скали при с. Свидня“ (1908-1909)
• „Принос към петрографското изучаване на триасовите седименти в Искърското дефиле“ (1909-1910)
• „Бележки върху образуването на еруптивните скали“ (1910)
• „Изветрянето на скалите“ (1911)
• „Желязото и неговите руди“ (1912)
• „Хематитът при с. Кремиковци“ (1913)