Петър Ацев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за ореовеца, прилепски войвода на ВМОРО. За представителя на МПО вижте Петър Ацев (МПО).

Петър Ацев
български революционер
Петър Ацев 
Роден: 7 юни 1877
Ореовец, Османска империя
Починал: 20 април 1939
Пловдив, България

Петър Ацев от рода Симоновци е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале[1].

Биография[редактиране | edit source]

Четнически период[редактиране | edit source]

Петър Ацев е роден през 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва във революционната дейност на ВМОРО.

Петър Ацев в комитски дрехи.

През 1901 година негов четник е Кръстю Гермов, по-късно известен като Шакир войвода. В началото на 1902 година става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.

Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.[2]

След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев.[3] Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов.[4] През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшифи документи ги убеждава да го допуснат в Македония.[5]

През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.[6].

Петър Ацев

След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е закратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО.[7]. На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп.[8] 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.

Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[9]

Мирен живот[редактиране | edit source]

Бюрото на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация: Стефан Аврамов, Петър Ацев (председател), Владимир Карамфилов и Траян Конов

След края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.[10]

Почива през 1939 година в Пловдив.[11][12] Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:

На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач[13].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.28, 33, 40, 84, 95
  2. Николов Тома, Спомени от моето минало, глава 10-та, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
  3. Спомени от моето минало, Тома Николов, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
  4. Алманах „Македония“, фототипно издание от 1931 година, стр.840
  5. Аврамов, Стоян, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, стр.46
  6. 100 години от Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.), Слави Славов
  7. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
  10. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 62.
  11. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 14.
  13. Илюстрация Илинден, бр. 104, стр.2-3
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.