Петър Берон
български учен и политик |
|
Петър Берон, 16 ноември 2010 |
| Роден: |
14 март 1940 (1940-03-14) (на 71 г.)
София, България |
|
|
|
|
|
Петър Кирилов Берон е български учен и политик, народен представител в 7 Велико народно събрание и 40 Народно събрание. На Президентските избори в България през 1992 е кандидат за вицепрезидент, а през 2001 и 2006 г. е кандидат за президент.
Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българска академия на науките. Специализации по биоспелеология във Франция (1967 г.) и паразитология в Прага (1970 г.) От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. Доктор е на биологическите науки от 1975. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.
Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др.
В продължение на 3 години (1976-1979 г.) работи като управител на резервати в Нигерия.
От 1993 до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Преподавал е зоогеография в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Д-р Петър Берон е изявен обществен деятел в България и в световен мащаб.
- От 1990 г. е заместник-председател на Български туристически съюз.
- От 1985 г. е председател на Българската федерация по спелеология.
- Участва в ръководството на множество международни организации.
Изследванията на ст.н.с., д-р Петър Берон са най-често насочени към пещерната фауна, фауната (предимно акари) на високите планини в света, към прилепите и техните ектопаразити, към историята на зоологията. П. Берон ползва руски, английски и френски език. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.
Д-р Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“. Дейността му като политик е разнообразна и свързана с различни формациии:
|
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година |
| Кандидат-президент |
Кандидат-вицепрезидент |
Издигнати от |
Гласове I тур |
% I тур |
Гласове II тур |
% II тур |
| Кирил Борисов |
Милан Тонев |
Либерална партия - Перник |
11 227 |
0,22% |
|
|
| Тодор Пашалийски |
Велин Илиев |
Християнрадикална партия |
6 307 |
0,12% |
|
|
| Иван Георгиев |
Иван Кисимов |
Българска национално-радикална партия |
19 495 |
0,38% |
|
|
| Желю Желев |
Блага Димитрова |
Съюз на демократичните сили |
2 273 541 |
44,66% |
2 738 420 |
52,85% |
| Андон Дончев |
Николай Шкутов |
Движение „Глас за безпартиен президент“ |
31 798 |
0,62% |
|
|
| Правдолюб Кожухаров |
Симеон Янулев |
Българска работническо-селска партия |
7 808 |
0,15% |
|
|
| Йоло Денев |
Георги Статков |
Българска демократическа партия |
10 769 |
0,21% |
|
|
| Петър Манолов |
Емилия Савова |
Движение „Безпартийни за демокрация“ |
14 023 |
0,28% |
|
|
| Благовест Сендов |
Огнян Сапарев |
инициативен комитет |
113 897 |
2,24% |
|
|
| Димитър Димитров |
Велчо Велев |
Свободна демократическа партия |
8 620 |
0,17% |
|
|
| Иван Иванов |
Петър Димитров |
Български национален съюз „Нова демокрация“ |
10 099 |
0,20% |
|
|
| Димитър Марковски |
Димитър Савов |
Свободна кооперативна партия |
8 360 |
0,16% |
|
|
| Петър Гогов |
Богдан Йоцов |
Независима демократическа партия |
21 302 |
0,42% |
|
|
| Асен Младенов |
Иван Георгиев |
Българска комунистическа партия |
29 646 |
0,58% |
|
|
| Славомир Цанков |
Михаил Миланов |
Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 |
50 247 |
0,99% |
|
|
| Велко Вълканов |
Румен Воденичаров |
инициативен комитет |
1 549 970 |
30,44% |
2 443 434 |
47,15% |
| Сийка Георгиева |
Станчо Митев |
Политически форум „Преображение“ |
17 150 |
0,34% |
|
|
| Крум Крумов-Куманов |
Венчеслав Георгиев |
Предизборен съюз за национално спасение |
10 266 |
0,20% |
|
|
| Кузман Кузманов |
Никола Шумарев |
Десен демократичен алианс |
|
|
|
|
| Стоян Цанков |
Иван Стоянов |
Демократическа партия в България |
9 888 |
0,19% |
|
|
| Димитър Попов |
Христо Генчев |
Българска национална демократическа партия |
32 606 |
0,64% |
|
|
| Жорж Ганчев |
Петър Берон |
Български бизнес блок |
854 108 |
16,78% |
|
|
| Общо: |
5 091 127 |
5 181 854 |
|
на балотаж не достигнал балотаж
|
|
|
Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година |
| Кандидат-президент |
Кандидат-вицепрезидент |
Издигнати от |
Гласове I тур |
% I тур |
Гласове II тур |
% II тур |
| Неделчо Беронов |
Юлиана Николова |
инициативен комитет |
271 078 |
9,753% |
|
|
| Любен Петров |
Нели Топалова |
инициативен комитет |
13 854 |
0,498% |
|
|
| Георги Първанов |
Ангел Марин |
инициативен комитет |
1 780 119 |
64,047% |
2 050 488 |
75,948% |
| Григор Велев |
Йордан Мутафчиев |
Целокупна България |
19 857 |
0,714% |
|
|
| Петър Берон |
Стела Банкова |
инициативен комитет |
21 812 |
0,785% |
|
|
| Волен Сидеров |
Павел Шопов |
Партия Атака |
597 175 |
21,486% |
649 387 |
24,052% |
| Георги Марков |
Мария Иванова |
Ред, законност и справедливост |
75 478 |
2,716% |
|
|
| Общо: |
2 779 373 |
2 699 875 |
|
десница и център крайно дясно левица
|
|
През 2006 г. бившият президент Желю Желев казва, че е чел досието от Държавна сигурност на Берон, включително негови доноси, къде се събира „Екогласност“, какви инициативи има, кой какво е казал. Според Желев някой е излъгал Берон, че досието му е унищожено, но и той не знае къде се намира това досие в момента. Петър Берон категорично отрича да е бил агент на ДС.[2]
През 2007 година се установява, че Петър Берон е сътрудник и осведомител на Шесто управление на Държавна сигурност от 1969 година. През 1990 година е издадено искане за заличаване на част от данните за него в архива.[3]
- ↑ „Берон напусна «Атака»“ - в-к Стандарт, 3.10.2006
- ↑ Желю Желев за досието на Петър Берон - статия на vsekiden.com от 01.12.2006
- ↑ Решение №110 от 09.02.2010 г. - Българска академия на науките. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010. Посетен на 9 февруари 2010.