Петър Горанов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Горанов.

Петър Горанов
български революционер
Роден
1829 г.
Починал
1925 г. (96 г.)
Народен представител в:
VIII ОНС   

Петър Горанов (истинско име: Петър х.Горев Горанов) е български революционер, участник в Априлското въстание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1829 г. в Батак. Учи в Батак, Пловдив, Брацигово и Рилския манастир. Бил е фурнаджия и налбантин в Пазарджик, търговец в Цариград и Гърция. 2 години е учител в Батак.

Председател е на революциония комитет в Батак, основан от Панайот Волов на 21 февруари 1876 г. Взема участие на събранието в Оборище като председател на местния революционен комитет. На 21 април 1876 г. провъзгласява въстанието в Батак. На 30 април отказва ултиматума на Ахмед ага Барутанлията да предадат въстаниците оръжието си, с което започват и сраженията. Успява да избегне обсадата и се укрива в Пещера. През есента на 1876 в Пловдив се среща с Уолтър Беринг и по-късно заминава за гр. Смирна.

След освобождението е търговец в Пещера и Пазарджик, бил е и окръжен управител на Пазарджик. Около 1894 г. е народен представител. Автор на „Спомени за въстанието“ от 1883 г. Синът му Ангел Горанов под псевдоним Бойчо издава през 1892 г. „Въстанието и клането в Батак“. Петър Горанов умира през 1925 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, В., Куманов, М., Кратък исторически справочник на България, Народна просвета, София, 1983 г., стр. 177
  • Църпев, Димитър, „Петър Горанов – ръководителят на Баташкото въстание“, София, 1988 г.