Петър Железаров
| Петър Железаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Петър Железаров в Общомедия | |
Петър Георгиев Железаров, известен като Петре Железарчето, е български духовник и революционер, председател на Кичевския околийски комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1875 година в град Битоля, тогава в Османската империя. Според други източници е роден в Прилеп, но се преселил в Битоля и там работил железарския си занаят. Влиза във ВМОРО и изпълнява терористични задачи. От 1900 година е районен началник, а от април 1903 година влиза в четата на Георги Сугарев. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Войвода е на чета, с която се сражава при Смилево и на други места.
След разгрома на въстанието е избран за член на Битолския околийски комитет на ВМОРО. По-късно става войвода в Мариово. Убит е при засада през март 1905 година oт турската войска в село Дрен.[1][2][3]
За него след смъртта му в Битолско се пее песен:
| „ | Темен се облак зададе, на връв Пелистер планина.
Под облак орел летеше, бугарско знаме носеше. Орлето грачи, говори: ставайте бракя, не спете, сос него да се биеме за славна Македония.[4] |
“ |
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
-
Петър Железаров заедно с жена си.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонски народни песни. София, Българската академия на науките, 1956. с. 438, № 928, втори вариант.
