Петър Завоев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Завоев
български журналист
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Петър Завоев в Общомедия

Петър Иванов Попов Завоев е български журналист, писател и изследовател. Използва псевдоними като Ашик Али, Блаженко, Бодил, д-р Жилов, Канкардаш, Гаврил Лесновски, Отец Онуфрий, Пиерро, Прохор Пчински, Сиври синек, П. Сладкодумов, Хаджи Еремия, Dixi и други.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юни 1880 година в град Щип, Македония. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. След 1900 година Петър Завоев е журналист в България, живее предимно в Пловдив и София.

Завоев е редактор на хумористични и информационни издания – вестниците „Пловдивска поща“ (1903-1904) и „Бодил“ (1905) и списание „Нов свят“ (1904).

В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Учредителното събранието се състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев-Дядката, който е избран за председател.[2]

След Младотурската революция Петър Завоев е специален пратеник в Македония на вестник „Българска независимост“ (1908), чийто редактор е Трифон Кунев. В този период издава списание „Македонска звезда“ (1909 – 1910) и вестник „Стрела“ (1911–1914).

Колегата му от „Българска независимост“ Петър Карчев пише за него:

„ Завоев, макар и да не е човек със солидно образование, е вестникар с хубав стил. Той се е проявявал и като добър писател. Някои от неговите разкази, разпръстнати из вестници и списания, имат несъмнени качества на издържани литературни творби. Между другите си литературни трудове той е автор и на един роман – „Старата круша“, в който обаче безуспешно се е помъчил да издигне един факт на кръвосмесителство между брат и сестра до размерите на проблем с философско-психологическа дълбочина.[3] “
Свидетелство на Петър Завоев от МОО

По време на Балканската война в 1912 – 1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение.[4] След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на вестник „Ново време“ (1919 – 1923).

Участва като делегат от Щипското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5] Същата година е един от основателите на Македонския научен институт и председател на Щипското благотворително братство.[6] С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „Литературен глас“, „Мир“, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „Македонски преглед“, „Родина“ и други.

След 1944 година Петър Завоев е преследван от властите. В периода 1949–1953 година е изселен в Ловеч.

Умира в 1969 година в София.[7]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Македонска звезда“

Публицистичното и научно творчество на Завоев е свързано с бита, настоящето и миналото на българите в Македония и най-вече – с родния му край, Щипско. Неговите литературни творби – романът „Кривата круша“ (1908), сборникът с разкази „Моите стари съседи“ (1924, 1929) и други също са посветени на бита на българите от края на XIX и началото на ХХ век и мястото на традиционните ценности в един променящ се свят.

В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., е включена книгата му „Град Щип“.[8]

По-известните псевдоними на Завоев са: Прохор Пчински, Петър Сладкодумов, Пиеро, Белоглавов, Дон Педро, Гаврил Лесновски, Макар Чудра, Хаджи Еремия, Онуфрий Бодкин, Отински.[9]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Павлов, Т. Една потулена книга, Хиперион, 1925, кн. 1
  • Милетич, Любомир. Завоев, П. Моите стари съседи. Разкази (рецензия), сп. Македонски преглед, г. II, 1926, № 1, с. 150-152.
  • Пундев, Васил. Спомени от македонския градски бит, в. Македония, бр. 147, 1927
  • Каратеодоров, Васил. Македонските разкази на П. Завоев, в. „Македония“, бр. 911, 1929
  • Младенов, Стефан. Бележки по повод на разни книги. „Моите стари съседи“ на П. Завоев, сп. Листопад, 1929, кн. 1-2
  • Каратеодоров, Васил. „Моите стари съседи“, Вестник на жената, бр. 409 и 410, 1930
  • Речник на българската литература, т. 2, София 1977, с. 43-44.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 446.
  2. ↑ Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.
  3. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 155.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 262.
  5. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  6. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  7. ↑ Парцел 61 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
  8. ↑ Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 29.
  9. ↑ Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Завоев&oldid=12206546“.