Петър Куцаров
| Петър Куцаров | |
| български скулптор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 февруари 2015 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | Иван Лазаров |
| Направление | скулптура |
| Семейство | |
| Съпруга | Снежина Гогова |
| Деца | 2 |
Петър Илиев Куцаров е български художник и скулптор, преподавател в Художествената академия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 1 март 1921 г. в Украйна, където баща му е работил като самоук агроном-градинар. Семейството му преживява т.нар. „голодомор“ (геноцид, проведен от Сталин спрямо етническите украинци) през 1932 – 1933, когато от глад умират няколко милиона души.
През 1935 г. с родителите си се завръща в Царство България и се установява в Търговище.
С конкурс постъпва (1941) в Художествената академия по специалност „Скулптура“ в класа на проф. Иван Лазаров. През 1949 е асистент при основаването на Национална художествена галерия в София. През 1950 е поканен от проф. Любомир Далчев за асистент по скулптура в Художествената академия и става член на Съюза на българските художници. През 1975 с конкурс е избран за доцент в Художествената академия. Занимавал се е и с музейно дело, като е завеждал музейната сбирка при Художествената академия. След 28 години преподавателска дейност се пенсионира.
Петър Куцаров почива на 11 февруари 2015 г. в София, 2 седмици преди да навърши 94 г.
Изложби[редактиране | редактиране на кода]
През 1987 г. организира самостоятелна изложба в Галерия „Шипка 6“, а през 2007 г. – втората си самостоятелна изложба в Галерия „Класика“. По покана на Украинското посолство в София част от изложбата на скулпторът Петър Куцаров, която бе до 17 декември в галерия „Класика“, се помещава до 30 януари 2008 в сградата на посолството на Украйна. През януари и април 2008 г. организира и самостоятелни изложби в гр. Ясу, префектура Шига (в близост до Киото), Япония.
От 6 до 25 март 2015 г. се организира негова изложба на Шипка № 6 (Съюза на българските художници).[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Сред известните му творби са:
- паметникът на Никола Симов-Куруто (знаменосеца на Ботевата чета) в Търговище
- бюст в гр. Банско
- барелеф в гр. Благоевград
- релефът на кан Крум в Созопол и др.
Има портретни бюстове в Банско, Шумен, Търговище, Русе, Благоевград и др. Участвал е в колективни паметници във Варна, Велики Преслав, Шумен, Стражица, Стара Загора и др., както и в идейни проекти за юбилейни монети и керамични пана.
Творби на Петър Куцаров са притежание на Националната художествената галерия, Софийска градска художествена галерия, градските художествени галерии в Хасково, Търговище и Разград, както и на частни колекции в България, Канада и Япония.[2][3][4][5][6]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Съпруг е на езиковедката проф. Снежина Гогова и има 2 деца. Брат е на художника Стефан Куцаров.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „СБХ и НХА представят изложба на Петър Куцаров в Изложбената галерия на СБХ на ул. „Шипка 6“ Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., artroom.bg.
- ↑ Петър Куцаров с изложба в галерия „Класика“ (рецензия от Кирил Попов за изложбата на доц. Петър Куцаров, озаглавена „Визии на Душата“)[неработеща препратка], вестник „Арх & арт борса“, Национален седмичник на българските архитекти, строители и художници, год. XVII, бр. 1 (818), 3-10 януари 2008 г., стр. 22
- ↑ СБХ - секция скулптура: Изложба на Петър Куцаров, архив на оригинала от 28 март 2014, https://web.archive.org/web/20140328134955/http://www.skulptura.org/2007/11/izlozhba-na-petar-kutsarov.html, посетен на 1 март 2011
- ↑ Акварел и скулптура - избрани произведения на Петър Куцаров[неработеща препратка]
- ↑ Галерия „Класика“
- ↑ mc.government.bg