Петър Марцелин Феликс Либерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за преторианския префект Либерий. За Папа Либерий вижте Либерий.

Петър Марцелин Феликс Либерий (на латински: Petrus Marcellinus Felix Liberius; 465554 г. в Римини) е римски политик, сенатор, дипломат и генерал. Той е преториански префект и служи при Одоакър, Теодорих Велики и Юстиниан I.

Либерий произлиза вероятно от Лигурия. Женен е за Агреция и има няколко сина и дъщери. Познат е само син му Венанций, който е около 507/511 г. comes domesticorum vacans и през 507 г. консул.

През 493 г. Теодорих Велики го прави преториански префект (praefectus praetorio Italiae). Справя се успешно със задачата заселването на готите в Италия и през 500 г. получава ранга patricius. През 510 г. става praefectus praetorio Galliarum, управител на остготската територия, бившата римска провинция Нарбонска Галия. 533 г. той е направен и praefectus praesentalis от Аталарих и майка му Амалазунта.

През 534 г. Теодахад го изпраща с други сенатори във Византия при Юстиниан I. Той не се връща обратно, а постъпва на служба в Константинопол и става 538/539 и 542 префект във важната провинция Египет (praefectus augustalis).

През 551 г. започва въстанието на Атанагилд в Севиля против вестготския крал Агила I. Атанагилд иска помощ от източноримския император Юстиниан I. Либерий пристига от Африка като magister militum Spaniae с византийскита флота през 551/552 г., за да наблюдава брега на Испания. Либерий, вече осемдесетгодишен, става византийски управител на провинция Бетика (Андалусия).

През началото на 553 г. Либерий се връща от Испания в Константинопол, където участва в 5. Вселенски събор. През 554 г. отива в Италия, където умира същата година на 89 години. Децата му го погребват в гроба на съпругата му в Римини (Ariminum).

Литература[редактиране | edit source]

  • John B. Bury, History of the Later Roman Empire from the Death of Theodosius I. to the death of Justinian, Bd. 2, New York 1958, Nachdruck der Aufl. von 1923, S. 286–288.
  • James A. S. Evans: The age of Justinian. The circumstances of imperial power, 2. Aufl., London 2001, S. 180–181, 199.
  • John R. Martindale (Hrsg.): The Prosopography of the Later Roman Empire, Bd. II, 3. Aufl., Cambridge (u.a.) 2000, S. 36 (Agretia), S. 677–681 (Liberius 3), S. 1153 (Venantius).
  • Mischa Meier, Das andere Zeitalter Justinians. Kontingenzerfahrung und Kontingenzbewältigung im 6. Jht, 2. Aufl., Göttingen 2004 (Hypomnemata 147), S. 265–266.

Източници[редактиране | edit source]