Петър Патриций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Патриций лат. Petrus Patricius, гр. Petros Patrikios
византийски дипломат
Петър Патриций лат. Petrus Patricius, гр. Petros Patrikios 

Юстиниан I и неговите придворни
Роден: 500
Солун, Източна Римска империя
Починал: около 565
Рим-Персия през 561–562.

Петър Патриций (на латински: Petrus Patricius, на гръцки: Πέτρος ὁ Πατρίκιος) е висшестоящ византийски дипломат от късната древност.

Флавий Петър е роден около 500 г. в Солон (Thessaloniki).

От 539 г. е на важната служба magister officiorum до смъртта на Юстиниан I през 565 г. Организира между другото източноримската сложна дворцова церемония. До 539 г. Петър играе ролята на императорски външен министър. Често е на тежки мисии в чужбина за Юстиниан и Теодора I, например при остготите. В 534 г. е в Равена, за да преговаря за статуса на Сицилия. Докато е в готския двор, започва войната между готите и Източната империя и Петър е задържан за известно време. Вероятно по-късно е замесен в убийството на кралица Амалазунта. През 539 г. е освободен и става Magister officiorum и патриций.

През 550 г. е на дипломатическа мисия при сасанидския крал Хосров I. Играе важна роля при преговорите със сасанидите при Дара през 561/562 г. и 562 г. за сключването на 50 годишен мир, който трае само няколко години. Скоро след преговорите Петър умира през 565 г.

Петър се занимава и с литература. От произведенията му са останали само фрагменти, някои от тях дават ценни информации: например текста на мирния договор между римляните и персийците от 298 г. (299?) г. Части от книгата на Петър за императорския протокол са взети през 10 век в книгата „De cerimoniis“ на Константин VII.

Петър съчинява и доклад за дипломатическата си мисия през 561/562 г., който се ползва от Менандер Протектор, също и „Римска история“ до времето на Констанций II. Вероятно е автор и на т.н. „Anonymus post Dionem“.

Литература[редактиране | edit source]

  • P. Antonopoulos: Petrus Patricius. Some Aspects of his Life and Career. In: V. Vavrínek (Hrsg.): From Late Antiquity to Early Byzantium. Prag 1985, S. 49–53.
  • J. Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire IIIb. Cambridge 1992, S. 994–998.
  • Evans, James Allan Stewart (1996). The age of Justinian: the circumstances of imperial power. Routledge. ISBN 9780415022095.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.