Петър Попзлатев (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Попзлатев.
| Петър Попзлатев | |
| български политик | |
| Образование | Софийски университет Национален военен университет |
|---|---|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Народен представител в: XXVI ОНС I НС II НС III НС IV НС |
Петър Ангелов Попзлатев е български политик от политически кръг „Звено“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 март 1895 г. в град Трявна. През 1915 г. завършва съкратен курс на 36-и випуск на Военното училище в София. От 11 септември същата година е произведен в звание офицерски кандидат[1]. Започва службата си в 5-а допълваща дружина. Служил е в 5-и пехотен полк, 7-а пехотна дружина, 6-а жандармерийска дружина и е бил началник на секция във военносъдебна служба. През 1926 г. се дипломира като правист от Софийският университет. В периода 1926 – 1930 г. преподава във Военното училище и Школата за запасни офицери (ШЗО). От там е уволнен поради антимонархическите си възгледи. В периода 1934 – 1939 г. е един от ръководителите на политическия кръг „Звено“. Взема участие в Деветнадесетомайският преврат, известно време е директор на Софийска област. През октомври 1934 година оглавява ключовата за режима Дирекция на обществената обнова.[2][3] На 31 юли 1935 година е уволнен от армията като подполковник, заедно с други активисти на Военния съюз.[4]
През 1942 г. се включва в Отечествения фронт, за което е арестуван и интерниран. Между 1944 – 1947 е политически секретар на Народния съюз Звено. Представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт до 18 юни 1945 година, когато е отстранен под натиска на комунистите.[5] Бил е подпредседател на XXVI ОНС и от 1 – IV ОНС. През 1946 г. е назначен за първи подпредседател на Временното председателство на България. В периода 1947 – 1950 е пълномощен министър на България в Швеция. От 1957 г. е секретар на ИК на Националния съвет на ОФ. Умира на 20 април 1962 г. в Трявна[6].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Златев, М. Випускници на военното училище в ръководството на законодателната власт в България. Дни на науката, 2011, том 1, с. 73
- ↑ Варненски новини - дигитално копие / 28/01/1935, No. 3815, стр.3
- ↑ Недев 2007, с. 320 – 321.
- ↑ Недев 2007, с. 388.
- ↑ Недев 2007, с. 714.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 490, ISBN 954-528-790-X
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
- Български политици (1945 – 1989)
- Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Посланици на България в Швеция
- Български подполковници
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Звенари
- Починали в Трявна
- Родени в Трявна
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Български военни дейци от Първата световна война
- Секретари на НС на ОФ