Петър Раков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Раков
български революционер
Петър Раков и Димитър Бояджиев
Роден
Починал
21 юни 1907 г. (29 г.)

Учил вСофийски университет

Петър Христов (Христодоров) Раков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Раков е роден на 6 юли 1877 година[2] в Пещера, тогава в Османската империя, в семейството на Христодор Раков – устабашия на Кожарския еснаф в Пещера. В 1902 година баща му дарява 100 златни лева за строежа на новия читалищен дом в Пещера. Дядо му Атанас Раков е водач на българската просветна и църковна борба в Пещера. Петър Раков завършва основно училище в родния си град и средно в Пешара. Една година учителства в Пещера, след което заминава да учи в Германия и Русия. На 20 юли 1893 година е сред основателите на читалище „Развитие“ в Пещера, като е избран за член на Управителния съвет като отговорник на библиотеката и член на комисията по подготовката на проектоустава.[1] Завършва история и география в Софийския университет през 1902 година.[2][1] В София попада в писателския интелектуалски кръг на Елин Пелин, Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Трифон Кунев, Андрей Протич и Димчо Дебелянов. В София за няколко месеца Раков работи като началник на протокола във Външното министерство и началник на Бюрото по печата, но подава оставка. След завършването си Раков преподава в гимназиите в Пловдив и в София.[1]

През есента на 1902 година попада под влиянието на Михаил Герджиков и започва живо да се интересува от Македонския въпрос. От 1904 година до 1906 година Раков преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[1] В Солун Петър Раков става член на ВМОРО и през 1905 година е избран за председател на окръжния комитет на Солунския революционен окръг.[2]

През 1906 година при избухването на Мацановата афера Петър Раков е един от 36-те арестувани дейци.[2] Затворен е в Еди куле, където престоява десет месеца.[1] Осъден е на 101 години затвор и е прехвърлен в Смирна и оттам заточен на остров Родос.[3] Там умира от туберкулоза на 21 юни 1907 година.[2][4][1]

Елин Пелин пише за него:

Него го вълнуваше една радост, че отива в една страна, където кипи трескаво ту явна, ту скрита, ту глуха борба за свободата, че там расте едно гигантско дело, което зове и увлича. Той беше вече човек, посветен на делото... Има на света хора, които човек обиква от първото запознанство и към които сърцето никога не се лъже в чувствата. От тия хора, които приличат на нежни цветя, с нежни краски, с дъх приятен, но вечно траен, с нежни сърца беше и Петър Раков... Този човек с чисто сърце, с детска наивност, дух, свободен от оковите, отдаден изцяло на борбата, в разцвета на своя живот, едва 30-годишен, почива далеч от близките и другарите в условията на вечно заточение... Далече, на поетичния остров Родос, в някой тих кът и необитаем, в гроб, непосетен от никого, неизвестен.[1]

Името му носи улица в Пещера.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Попчев, Стефан. Рубрика „Архивите на Стефан Попчев“ представя Петър Раков - заточеник на о. Родос и борец за свободат ана Македония // E-Peshtera, 19 април 2021 г. Посетен на 5 октомври 2021 г.
  2. а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
  3. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 404.