Петър Стоянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Стоянович
Мандат
встъпил в длъжност на
29 май 2013
Избран от 42 Народно събрание
Министър-председател
 - 2013-досега Пламен Орешарски
Предшественик Владимир Пенев
Роден 25 юни 1967 г. (1967-06-25) (47 г.)
София, България
Професия журналистполитик
Портал  Портална икона   Политика

Петър Иванов Стоянович е български политик, министър на културата в 89-тото правителство. По време на управлението на ОДС (1997-2001) е парламентарен секретар и началник на кабинета на министър Надежда Михайлова. Заема и висши партийни постове в СДС (2001-2003) и в ПП "Движение Гергьовден" (2003-2010).

Биография[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Роден е на 25 юни 1967 г. в София. Правнук е на Иван Стоянович-Аджелето, националреволюционер, съединист, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович, завършил „Държавни науки“ в Германия, е тютюнев експерт, генерален директор на концерна "Реемсма"-Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Баща му Иван Стоянович (1930-1999) е кинокритик, журналист и писател. Майка му е Ана (Ани) Бакалова (род. 1940), е театрална и филмова актриса. Брат му Димитър (род. 1977) е сценарист и автор на предавания.

Петър Стоянович има син и дъщеря.

Образование[редактиране | edit source]

Завършва 6-то основно училище „Граф Игнатиев“ в София и Немската езикова гимназия в София (тогава 91 ЕСПУ "Карл Либкнехт"). Следва „Германистика“ в СУ „Климент Охридски“(1988 - 1989), завършва „Обща история“ и „История на Източна и Югоизточна Европа“ във Виенския университет (1989 - 1995). Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия“ на Виенския университет (1995). Защитава с отличие докторска степен - „доктор по философия“ на Виенския университет (1998).

Редовна военна служба[редактиране | edit source]

Служи в поделение 28140, Стара Загора - наследник на 8-ми артилерийски Тунджански на Н. В. Цар Фердинанд І полк (1986 - 1988). Уволнява се със звание редник.

Професионална кариера[редактиране | edit source]

Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 - март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия (1999 - 2003).

Началник на Кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 - юли 2001). Напуска МВнР с ранг "пълномощен министър".

Международен секретар и член на Националния съветна СДС (2001-2003), секретар на НИС на СДС (2002 - 2003). Заместник-председател на СДС-София (2002-2003). Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на партийното ръководство към кандидата Пламен Орешарски и провала на кампанията.

Политически (2003 - 2007) и международен секретар (2005 - 2007) на ПП "Движение Гергьовден". Председател на ПП "Движение Гергьовден" (април 2007 - септември 2010 г.) Напуска ПП "Движение Гергьовден" през април 2011 г.

Член на редакционния екип на списание „Разум“.

След септември 2010 г. е на свободна практика.

Министър на културата от 29 май 2013.

Носител на кръста на Националния орден за заслуги на Република Малта (2001).

Библиография[редактиране | edit source]

  • монография, "Между Дунав и Нева. Княз Фердиданд І Български през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899". изд. ЛИК. С. 1999
  • научна статия, "Границите на европейската империя", сп. "Разум" (2002)
  • предговор и каталог, "Иван Стоянович-Аджелето. Живот и дело, 1862-1947" (документална изложба, Пловдив 2008)
  • предговор, "В. Александров, Брест-Литовският мирен договор 1918", Военно изд. (2009)
  • монография "Известният непознат. Иван Стоянович 1862-1947", изд. Сиела, 2012 г.

стотици статии и интервюта.

Външни препратки[редактиране | edit source]