Петър Младенов
Тази статия е за българския политик. За художника вижте Петър Младенов (художник).
|
||||||||
|
||||||||
Петър Тошев Младенов е български политик от Българската комунистическа партия и Българската социалистическа партия, първи Председател (президент) на Република България. Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години (1971-1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 - 6 юли 1990).
Петър Младенов е народен представител в VI (1971-1976), VII (1976-1981), VIII (1981-1986) и IX (1986-1990) народно събрание.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в село Урбабинци (днес Тошевци), Видинско през 1936 г. Баща му Тошо Младенов е партизанин, заместник-командир на партизански отряд "Георги Бенковски", убит в сражение през 1944 г. Майка му Стойна Герговска е починала през 2006 г.
Според издадената през 2007 г. биографична книга "Пътуване през годините от Урбабинци до Тошевци" (авт. Моно Попрангелов) прапрадядото на Петър Младенов по бащина линия Младен Цеков е бил народен представител в Първото ВНС, като името му фигурира сред имената на депутатите от I ВНС, гласували на 17 април 1879 г. за избирането на Александър Батенберг за княз. Впоследствие е избран за депутат и във Първото и Второто ОНС (1879 и 1880).
Неговият внук със същото име Младен Цеков (дядо на Петър Младенов) се сражавал като старши унтерофицер от кавалерията в Балканската война (1912-1913 г.) и останал военоинвалид, след като бил ранен в сражение.
Петър Младенов завършва военното Суворовско училище в София през 1954, след което учи философия в Софийския университет и завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва през 1963 г.
След завръщането си в България работи в ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз във Видин (1963-1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966-1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969-1971, първи секретар на Окръжния комитет).
През 1971 г. става министър на външните работи и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Той е най-дългогодишният (18 год.) външен министър на България. Избран е в състава на Политбюро на ЦК на БКП като негов кандитат-член и член.
През 1989 г. организира, заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Оглавява партията като неин генерален секретар до промените в конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да членува в политическа партия) през април 1990 г.
Заменя Тодор Живков и като председател на Държавния съвет на 17 декември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и той е избран за председател (президент) на Република България.
Според разпространен от опозицията видеозапис по време на протестен митинг изрича фразата "По-добре танковете да дойдат". След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. той се оттегля от поста и от активния политически живот.
[редактиране] Семейство
Петър Младенов е женен от 1964 г. за историчката Галя Младенова. Запознават се във Видин, където тя е директор на Окръжния архив, а впоследствие работи дълги години като журналист в сп. "Младеж".
Имат една дъщеря Татяна Младенова, юрист, която има 4 деца - Александра, Петър, Мартин и Татяна.
[редактиране] Библиография
- „Животът - плюсове и минуси“ (1992)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Моно Попрангелов, "Пътуване през годините от Урбабинци до Тошевци", изд. "Даная Интернешънъл", 2007
|
|||||||||||||||
|
|||||
|
|||||
.svg){kind=small}
