Шандор Петьофи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петьофи)
Шандор Петьофи
Petőfi Sándor
унгарски поет
Роден
Починал
предполага се 31 юли 1849 г. (26 г.)
Шегешвар, дн. Румъния (предполагаемо)

Религиялутеранство
Литература
ПсевдонимRónai Sándor, Andor deák
Семейство
СъпругаЮлия Сендреи (8 септември 1847 – 1849)

Подпис
Уебсайт
Шандор Петьофи в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Шандор Петьофи (на унгарски: Petőfi Sándor) е псевдоним на Александър Петрович, унгарски национален поет и революционер. С участието си в Унгарската революция от 1848 г. и ранната си смърт той се превръща в един от символите на стремежа на унгарците към свобода и национална независимост.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шандор Петьофи е роден през 1823 г. в Кишкьорьош. Родният език на баща му, Ищван Петрович, е унгарски, макар че има сръбски произход, а майка му, Мария Хрузова е словачка. Въпреки това Петьофи има ярко изразено унгарско самосъзнание и се превръща в духовен водач на радикалните групи, стремящи се към независимост на страната.

Семейството на Петьофи живее в Сабадсалаш, където баща му притежава кланица, по-късно в Кишкунфеледхаза. Той е изпратен да учи в Шелмецбаня, но след като баща му се разорява през 1838 г. е принуден да напусне училището. През следващите години работи в различни театри в Пеща, след това е учител в Ощфиасонфа и войник в Шопрон.

През 1842 г. Петьофи публикува първото си стихотворение „A borozó“ под псевдонима Шандор Петрович. Малко по-късно го публикува отново, използвайки за пръв път псевдонима Петьофи. През същата година той участва в пътуващ театър. Опитва се да се прехранва, като работи във вестник. Недохранен и болен, той пристига в Дебрецен, където приятели му помагат да се изправи на крака.

През 1844 г. Петьофи отива в Пеща, за да намери издател за стиховете си. Този път успява и започва да става все по-популярен. Той използва много фолклорни елементи и стила на популярните традиционни песни. Сред по-дългите му работи е поемата „Витязът Янош“ („János Vitéz“) от 1845 г. В същото време той се чувства неудовлетворен, тъй като цензурата и издателят му не му дават възможност да публикува стиховете си с по-политическа ориентация.

През 1846 г. Петьофи се запознава в Трансилвания с Юлия Сендреи, за която на следващата година се жени, въпреки волята на нейния баща, и прекарва медения си месец в замъка на граф Шандор Телеки. В следващите месеци той е още по-силно завладян от идеята за революция. Премества се в Пеща, където се включва в средата на радикално настроени студенти и интелектуалци. Те се стремят и към пропагандирането на унгарския език и литература, като през този период е открит първият постоянен унгарски театър.

Групата, в която участва Петьофи, насрочва за 19 март 1848 г. свикването на Национално събрание, което да одобри петиция с искания за независимост на Унгария, но те са изпреварени от събитията. На 15 март в Пеща достигат новините за началото на Австрийската революция във Виена и те решават да свикат събранието на същия ден. Петьофи е автор на „12 Pont“, списък с 12 искания, и на поемата „Nemzeti Dal“, с които започва Унгарската революция.

След първите седмици славата на Петьофи отшумява, но той продължава да пише стихове и публицистика, критикувайки водачите на революцията за тяхната умереност. Той се кандидатира на изборите за парламент, но не е избран.

По-късно Петьофи се присъединява към Трансилванската армия, водена от полския генерал Йожеф Бем, която води успешни действия срещу войските на Хабсбургите и румънски и саксонски милиции, но претърпява поражение от руските войски, изпратени да потушат революцията. Петьофи е видян за последен път по време на битката при Шегешвар на 31 юли 1849 г. Обстоятелствата около смъртта му са спорни.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Шандор Петьофи засяга много въпроси на социална и национална тематика. Превеждан е на почти всички европейски езици.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sándor Petőfi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​