Пет могили (Област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Пет могили (Област Шумен).

Пет могили
България
Red pog.png
Пет могили
Област Сливен
Red pog.png
Пет могили
Общи данни
Население 544 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 44,633 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 8953
Тел. код 04564
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 56068
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пет могили
Гергана Георгиева
(ГЕРБ)

Пет могили е село в Югоизточна България. То се намира в община Нова Загора, Област Сливен.

География[редактиране | edit source]

Село Пет Могили се намира в югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен. Надморското му равнище е 100-200 метра. Селото е разположено по течението на малка безименна река.

История[редактиране | edit source]

Първите заселници по тези места дошли в края на 15 век. На сегашното място селото съществува някъде от 50-те години на 16 век. По това време то е било разделено на две - Беш тепе (около центъра на сегашното село) и Дерекьой (Речен дол) - на запад от мелницата. В Беш тепе са живели само българи, около 90 къщи, а в Дерекьой е имало около 20-30 турски и 40 татарски къщи. Знае се ,че в Дерекьой е живеел голям турски чифликчия хаджи Хасан- роднина на султанския род. Тогавашното село Беш тепе (Пет могили) е било в Ескизарска кааза (Старозагорска област), и Дерекьой също, но с автономен статут, заради това, че е било подарено на хаджи Хасан лично от султана. Главният поминък през турското робство е било скотовъдството, навярно защото земеделската реколта по-трудно била укривана и по-лесно можело да бъде иззета. По време на Кримската война (1853/56 година) около 60 семейства от селото се преселили в Бесарабия. Заселили се обаче нови семейства от други села защото в Беш тепе освен хаджи Хасан друг турчин не влизал, понеже той е имал голяма нужда от безплатна работна ръка за големия чифлик. Предполага се, че в селото е основаван таен революционен комитет, заедно с учителя от Любенова махала - Йовчо Танев, тук е идвал Васил Левски. В Любенова махала е имало членове на комитета, които са бил от Пет могили. Затова свидетелства и църковния летопис. В летиписа на храма е описано доста подробно основаването на комитета и съдбата на неговите членове но това ще го опишем подробно в друг раздел. С правителствен документ от 1903 година Беш тепе е преименувано на Пет могили. Училище съществува от 1880 година. За училищна сграда е служила една обществена постройка в църковния двор. По-късно тази малка сграда е опожарена и през 1911 година е построена първата специална сграда за училище, което е наименувано "Кирил и Методий". Читалище в селото е основано през 1926 година от група прогресивни учители и по-будни младежи, и е наречено "Светлина". Селото е електрифицирано през 1950 година. То е напълно благоустроено, отдавна вече няма и помен от старите схлупени къщи. В близост се намира голям язовир, в който може да се уловят шаран, каракуда и костур. Правени са цялостни и частични археологически проучвания на петте надгробни могили. Възможно е те да са криели интересни находки още от времето на траките. ХРАМ СВ. ПЕТКА Малко след оформянето на селището се появяват и първите свещеници който задоволяват духовните нужди на хората от селото и работят за изграждане на храма. Първият храм е построен в чест на Света Петка той е бил построен от дърво и глина с таван от дъски малак схлупен на външен вид /за да не дразни поробителя/но вътре вкопан в земята в който всеки жител е намирал утеха и лъч светлина в мрачното робство. Храма е построен под ръководството на свещеник Йовчо Колев а църковните настоятели са били учителите :Петър Михов Петър Момчев и Митьо Иванов. Храма е строен в периода 1858-1860 година след построяването му Архиереят Велико Търновския митрополит Климент /тогава селото е било Велико Търновска епархия / подарява осветен антимис. Митрополита и църковното ностоятелство вземат решение да не освещават храма и престола за да не бъде поруган от поробителя . След построяването на храм в селото в него служат свещениците :отец Йовчо отец Михо и отец Атанасий но не след дълго отец Атанасий и отец Михо отиват свещеници в околните села а отец Йовчо остава да обгрижва населението на Пет Могили. Наред с църковните дела се заражда и революционната дейност: Първият Революционен комитет е създаден от свещеника Еньо от Любенова махала съратник на дякона Левски като за негови ръководители са поставени свещеника Йовчо Колев и помощник учителя Петър Михов. Ръководителите на комитета се заклеват в село Любенова Махала от дякона Левски а останалите членове се заклеват в Храма на селото няколко дни по-късно когато Левски отива в Ковачево да провери революционните работи. Не след дълго има предателство за стореното дело и свещеника е заловен. Изплашеното население се събира в храма а даскала Петър Михов успява да напусне селото и да предупреди околните села. Черкезите съсичат Свещеник Йовчо и събралите се жители в храма около 80 човека и изгарят храма до основи. Това се е случило около 1870/1873 година. След тази кървава драма в селото за нуждите на населението е направен параклис в сградата на училището посветен пак на Света Петка. Това са известните Жертви дадени от селото ни по време на Турското робство. Знае се че няколко години по-късно по време на Старо загорското въстание турска потеря е идвала в селото за да разследва за съзаклятници но няма арестувани или убити. За това разследване из селото се носи една легенда предавана от уста на уста но имах възможността да я чуя от един съселянин който я знаеше от човек съвременник на тези събития. Легендата звучи така : След потушаване на Старозагорското въстание в с. Беш тепе идва Турска потеря и арестува даскала Петър Михов за когото стана дума по-горе и започват разпити бой за да разберат има ли в Беш тепе комити и комитски заговор против султана.Като не изкопчват информация. Турците събират населението на селския мегдан известен в селото като "Хурището" където започват да обясняват че ще ги потурчат и ги оставят на припек без вода и храна. Охранявани от всички страни претисна ти един в друг. По това време хаджи Хасан управителя на село Дерекьой не е бил в чифлика си но след като е уведомен че в Беш тепе има аскер и няма кой да работи по полето той се завръща и отива на хурището там той използва роднинските си връски със Султана и освобождава населението. Хората преживели адът разказват в спомените се че хаджи Хасан ги е освободил не защото са му били мили а защото няма да има евтина работна ръка сам той им е казвал: Ако ви бяха изклали няма кой да ми овършее хармана а ако ли ви бяха потурчили ставате едни от нас правоверните и трябва да ви заплащам а аз не искам да давам толкова много пари за нищо. След намесата на хаджи и Хасан населението е освободено и са дадени пари за лечението на даскала Петър от мъчителите му. Има данни че жители на селото са взели участие при боевете за освобождаване на Стара Загора.

Храм Света Петка Параскева

Първият храм както вече стана ясно е бил вкопан и схлупен. След опожаряването на храма се изгражда параклис в читалището като за целта е бил пренесен престола от упожарения храм в читалището този параклис носи също името на Света Петка.

След освобождението е изграден сегашния храм в двора на първия но от камък за да остане крепост на вярата през вековете. Тук историята разказва че началото е поставено по чудодеен начин. Даскала Петър Михов сънува на няколко пъти един и същи сън явява се една жена и му казва че иска селото да и построй храм. Той не обръща внимание на това съновидение но когато го сънува за трети път тая жена държи в ръцете си китка и кръст.

-Ако ми изпълниш заръката и ми построиш храм в мое име ще ти дам кръста на вярата ако ли не я изпълниш ще ти дам китката.

Тогава той я пита:

-Ти коя си ние имаме параклис на Света Петка.

а тя отговаря:

-Аз съм Петка на чието име имаше храм и бе опожарен.

След този сън той като виден учител събира селото в параклиса и там се взема решение за изграждане на нов храм в стария църковен двор

Храма е построен изцяло от дарение за период от 1 година .Той е с размери дължина 22 метра широк 10 метра и висок 9 едно корабен вид.

Майстор строител е Димитър Габровски тогава църковни настоятели са били свещеник Господин Стоянов- председател и членове: учителите Петър Михов, Радни Колев,Димитър Драганов, и Младен Русев

На 14 10 1895г храма е осветен от митрополит Методи Кусевич

Личности[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

В Пет Могили активно работи група за автентичен фолклор към читалище "Н. Й. Вапцаров" с ръководител Иванка Проданова , носител на много общински, регионални и национални награди. Уникален в селото е Празникът на житното плодородие. Характерни тук са карбонатните черноземни смолници. На тези почви добре се развиват зърнено-хлебни, зърнено-фуражни култури, слънчоглед, зеленчуци.

Външни препратки[редактиране | edit source]