Пехчевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пехчевци (единствено число пехчевец/пехчевка) са жителите на град Пехчево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Пехчево[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Иванов, деец на ВМОРО от Пехчево, 1903 г.,[1] фотография Димитър Попов от Ямбол

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Белчо Златков, български революционер, войвода на чета[3]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитруш Георгиев, деец на ВМРО[2]
  • Димитър Георгиев – Пушката (1895 – 1925), български революционер от ВМРО
  • Димитър Попгеоргиев, юрист от Северна Македония
  • Димитър Иванов Корчев (11.01.1890 – ?), български революционер, терорист на ВМРО (Иван Михайлов)[7]


Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Евтим Димитров – Клепков (1887 – 1925), български революционер
  • Ефросина Попиванова, българска учителка и революционна деятелка[8]
  • Ефтим Николов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[9]
  • Ефтим Поптраянов, български учител в Петрич между 1873 и 1876 година.[10][11]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Начев Иванов (23.05.1899 – ?), български революционер, терорист на ВМРО (Иван Михайлов)[12]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Георгиев Попов (1894 – ?), български военен деец, подполковник, военен съдия[13]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Пехчево[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Странджата (? – 1914), български революционер
  • Жеко Косев Савов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
  • Илия Георгиев Ханъмов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
  • Павел Дудуков (? – 1914), български революционер
  • Сава Савов Стефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[18]

Свързани с Пехчево[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон Мишев Аризанчин, български революционер, деец на ВМОРО от Пехчевско, умрял след 1918 г.[19]
  • Г. Стоянов, български революционер от Малешевско, четник на Филип Тотю в 1876 г.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Фелдшерът Гавриилъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 9.
  2. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 60.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 89 – 90.
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
  8. Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 178.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  10. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 160.
  11. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 87, 662.
  12. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
  13. ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 223, л. 131
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 89.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 14, 15
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 147
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 72
  19. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  20. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.