Печенежки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Печене́жкият език е мъртъв тюркски език, говорен от печенегите през Средновековието. Изчезва към XIII век.

От печенежкия език са запазени само отделни думи - лични имена, названия на племена и родове, топоними, титулатура. Няма запазени текстове на печенежки език, освен тези, които условно се определят като печенежки. Това създава допълнителна трудност в лингвистичната характеристика на печенежкия език. Запазените предимно във византийски извори следи дават основание печенежкият език да бъде причисляван към огузката група на тюркските езици. [1].

Последните години много руски и чувашки учени доказват, че този език е "р"-езичен и може да бъде причислен към oгурската езикова група.

Според Махмуд от Кашгар, който в своя речник описва тюркските езици от XI-XII век, печенежкият език е сроден на езика на българите и суварите. Ана Комнина твърди че печенегите (наричани от нея "скити") говорят същия език като куманите.

Печенежки речник[редактиране | edit source]

Ето какво е запазено от печенежкия език до днес[2]:

  • лични имена: Bajǯа, Küäl, Kurkut, Ipa, Kajdum, Qosta(n), Jazi, Bata(n), Turax, Kiltär (biltär?), Kuin, Kägän, Sulju, Sältä, Karaman; Katalim, Bal(t)čar, Čälgü, Kürä, Tämir, Küčüg, Mätigäj, Tat(u), Boɣa, Karaja, Pitik, Sača, Näapči, Tatran, Tivan.
  • названия на населени места: Aspron, Tunkataj, Kraknakataj, Salmakataj, Sakakatajk Jajukataj, Banamuni, Täjgua.
  • названия на реки: Xarakül, Bal, Burlїq, Xadir, Almataj.
  • етноними: Jabdiärtim, Küärčičur, Xabuxšїnjula, Surukälpäj, Харабој, Borotalmat, Jazїxopon, Bulačopon.

В резултат на сравнителен анализ на печенежкия езиков материал могат да бъдат възстановени следните печенежки думи и словосъчетания:

  • ärtim - доблест, благородство
  • bajǯа - форма за непълнота на признака от *baj „богат“
  • bal - мед
  • bal(t)čar - бойна брадва (?)
  • boɣа - бик
  • boro - сив
  • bula - шарен
  • burlїq - находище на варовик
  • jabdї (~ jawdї) - светъл
  • jazї - степ, равнина
  • jaju - враг
  • jula - вид титла
  • qarаǯа - елен (букв. черен)
  • qaraman - тъмен, смугъл
  • qataj - укрепление (?)
  • qulїn - жребче
  • kägän - гневен, страшен
  • kiltär - донеси! (или biltär съобщи!)
  • küäl - син
  • küärči - син
  • külpäj (~ külbäj) - вид титла
  • kürä - ковашка пещ
  • küčüg - по-млад, малък
  • orman - гора
  • pitik - писмо
  • saqa - планински склон
  • salma - изоставен, подхвърлен
  • suru - сив
  • talmat (< *tїlmač) - преводач, откъдето и слав. *tъlmačь.
  • tat - див, езически (~ немюсюлмански)
  • tämir - желязо
  • tiwän - сокол, ястреб
  • хabuхšїn - покрит със струпеи, грапав
  • xara-boj - черен бай (?)
  • xara-köl - черно езеро
  • xopon - глиган
  • čälgü - удар от сабя
  • čopon - чобанин, пастир
  • čur - вид титла

Фонетични особености[редактиране | edit source]

Хипотетично възстановената фонетична система[3] на печенежкия език показва смесица от огузки и къпчакски черти:

  • гласни - /а/, /ä/, /о/, /ö/, /u/, /ü/, /ї/, /i/
  • съгласни - /b-p/, /t-d/, /q-ɣ/, /k-g/, /x/, /s-z/, /č-ǯ/, /l/, /m/, /n/, /r/, /j/.
  • От беззвучните съгласни в началото на думата се срещат /p, t, q, k, х, s, č/, от звучните /b/, от сонорните /j/.

Към особеностите на печенежката фонетика се отнасят:

  • преход /ɣ/, /g/ > /j/ > /Ø/: bäj < beg „бег“, küäl < küjäl < *kögäl „син“, jaju < *jaɣu „враг“
  • преход /ɣ/ > /w/ (/b/): jawdї (~jaбдї) < *jaɣдї „светъл“.
  • спирантизация /q/ > /х/: xara < *qara „черен“, xabuxšїn < *qаbuqšїn „грапав“ (?), xopon < qopon < *qapan (~*qaban) „глиган“.
  • непълно озвучаване на устнените съгласни в началото и средата на думите: pitik „писмо, грамота“, čopon, xopon, külpäj.
  • силно лабиализиращо въздействие на устените съгласни (b, p) върху нелабиализираните гласни (а > о, или а > å): boj < baj „богат“, xopon < qaban (~ qaban), čopon < čapan (~ čaban).

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Баскаков, Н. А. Тюркские языки, Москва 1960, с. 126-131.
  2. Németh J. Die petschenegischen Stammesnamen. Ungarische Jahrbücher 1930.
  3. Щербак А. М. Печенежский язык. Языки мира: Тюркские языки. Москва 1997: стр. 107-110


п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език