Пещани (Община Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Пещани (Община Прилеп).

Пещани
Пештани
панорама
панорама
Пещани (Република Македония)
Red pog.png
Пещани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
кантон= Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 966 m
Население (2002) 1 326 души
МПС код OH
Пещани в Общомедия

Пещани или Пешчани (на македонска литературна норма: Пештани) е село в Република Македония, част от община Охрид.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 12 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“. Срещу брега на село Пещани е измерена най-голямата дълбочина на Охридското езеро - 287,4 m.

История[редактиране | edit source]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначално жителско име със суфикс -jane от пешть, тоест пещера, пещ.[1]

В самото село и около него има много църкви, от които най-известна е скалната църква „Света Богородица Пещанска“ от средата на XIV век. Църквата „Свети Никола“ е от 1505 година, на 19 май 2007 година митрополит Тимотей Дебърско-кичевски поставя темелния камък за изждане на нова църква върху старите темели. Църквата „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ е от 1844 година.[2]

През 1876 година тук отваря врати българско езархийско училище. [3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пещани (Peschtani) е посочено като село с 90 домакинства с 260 жители българи и 8 мюсюлмани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 българи-християни и 50 българи-мюсюлмани.[5]

Музей на вода, реконструкция на наколно селище от бронзовата и желязната епоха край Пещани

В началото на 20 век цялото християнско население на Пещани е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във селото има 720 българи екзархисти.[6]

Векове наред жителите на Пещани се препитават с риболов и скотовъдство, но в последните деситилетия тези стопански занятия са пред замиране.

Параклисът „Света Петка“ е изграден в 1947 година от семейството Макачоски, обновен в 1971 година. На 1 август 1996 година е поставен темелният камък на църквата „Света Троица“, като готовата сграда е осветена на 4 август 1997 година от владиката Тимотей. Изписана е в същата година. На 16 май 1999 година е осветен темелният камък, а на 7 октомври 2001 година е осветен самият параклис „Свети Георги“ от страна на владиката Тимотей. Изписан е в 2001 г.[2]

Пещани и околността от Галичица

Според преброяването от 2002 година селото има 1 326 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 1 319
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 6

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175, 178.
  2. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. http://www.ohrid.gov.mk/index.asp?novostiID=79
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика, София“, 1900, с.252
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.