Пещани (Община Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Пещани (Община Прилеп).

Пещани
Пештани
панорама
панорама
Пещани (Република Македония)
Red pog.png
Пещани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 966 m
Население (2002) 1 326 души
МПС код OH
Пещани в Общомедия

Пещани или Пешчани (на македонска литературна норма: Пештани) е село в Република Македония, част от община Охрид.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 12 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“. Срещу брега на село Пещани е измерена най-голямата дълбочина на Охридското езеро - 287,4 m.

История[редактиране | edit source]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначално жителско име със суфикс -jane от пешть, тоест пещера, пещ.[1]

В самото село и около него има много църкви, от които най-известна е скалната църква „Света Богородица Пещанска“ от средата на XIV век. Църквата „Свети Никола“ е от 1505 година, на 19 май 2007 година митрополит Тимотей Дебърско-кичевски поставя темелния камък за изждане на нова църква върху старите темели. Църквата „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ е от 1844 година.[2]

През 1876 година тук отваря врати българско езархийско училище. [3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пещани (Peschtani) е посочено като село с 90 домакинства с 260 жители българи и 8 мюсюлмани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 българи-християни и 50 българи-мюсюлмани.[5]

Музей на вода, реконструкция на наколно селище от бронзовата и желязната епоха край Пещани

В началото на 20 век цялото християнско население на Пещани е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във селото има 720 българи екзархисти.[6]

Векове наред жителите на Пещани се препитават с риболов и скотовъдство, но в последните деситилетия тези стопански занятия са пред замиране.

Параклисът „Света Петка“ е изграден в 1947 година от семейството Макачоски, обновен в 1971 година. На 1 август 1996 година е поставен темелният камък на църквата „Света Троица“, като готовата сграда е осветена на 4 август 1997 година от владиката Тимотей. Изписана е в същата година. На 16 май 1999 година е осветен темелният камък, а на 7 октомври 2001 година е осветен самият параклис „Свети Георги“ от страна на владиката Тимотей. Изписан е в 2001 г.[2]

Пещани и околността от Галичица

Според преброяването от 2002 година селото има 1 326 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 1 319
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 6

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175, 178.
  2. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. http://www.ohrid.gov.mk/index.asp?novostiID=79
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика, София“, 1900, с.252
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.