Пивоварна Хаберман
Тази статия е за българската пивоварна компания. За едноименната марка бира вижте Хаберман.
| Първа българска парна пивоварна „Хаберман“ | |
 | |
| Тип | пивоварна фабрика |
|---|---|
| Индустрия | пивоварство |
| Основаване | 1882 г. - Русе |
| Закриване | 1903 г. е закупена и става част от „Българско пивоварно дружество Шумен - Русе“АД |
| Седалище | Русе |
| Продукти | „Хаберман" |
| Продукция | бира |
„Хаберман“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град Русе, основана през 1882 г. и прекратила самостоятелното си съществуване през 1903 г., когато е закупена и става част от „Българско пивоварно дружество Шумен - Русе“АД
История на Пивоварната фабрика „Хаберман“[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на пивоварната фабрика „Хаберман“ започва през 1876 г. от австрийския предприемач Йохан Хаберман. Строежът е на брега на Дунав, недалеч от град Русе. След обявяването на Руско-турската война (1877-1878) строителството спира. След края на войната и създаването на новата българска държава, Йохан Хаберман се споразумява с новите български власти, строителството е довършено и през 1882 г. пивоварната фабрика е пусната в експлоатация. Оборудвана е с машини от чешката фирма „Новак и Ян“ и за времето си е от най-модерните на Балканите. „Хаберман“ е втората русенска фабрика - другата „Света Петка“ работи още отпреди Освобождението. [1] „Първа българска парна пивоварна“, както е официалното име на фабриката, е проектирана от чеха Густав Новак. [2][3] През 1889 г. пивоварната произвежда и винен коняк, който печели сребърен медал на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., и още в края на същата година се предлага на пазара.[4]
През 1896 г. Йохан Хаберман продава фабриката на евреина Розанис.[5] През тези години годишното производство е както следва: през 1895 г. – 364 500 литра, през 1896 г. – 300 810 л., през 1897 г. – 300 770 л., през първото полугодие на 1898 г. – 229 500 л.[6]
През 1899 г. чехът Франц Милде майстор-пивовар на шуменската пивоварна, влиза в конфликт със съдружниците си, напуска Шумен и идва в Русе, където купува на дългосрочно изплащане пивоварната „Хаберман“. [7] Научавайки за тази сделка, съдружниците на Милде, се споразумяват с него, и през 1903 г. той им продава русенската фабрика и се завръща в Шумен. Така „Хаберман“ става собственост на шуменското пивоварно дружество, което се преименува в „Българско пивоварно дружество Шумен – Русе“.[8]
Новото дружество веднага подобрява производството в русенската си фабрика. През 1904 г. са произведени 756160 литра бира, а през 1910 г. годишната продукция достига 1 428 840 литра. През 1913 г. фабриката се разширява. построяват се нови складове, доставят се нови машини от „Новак и Ян“, както и нова парна машина с мощност 150 к.с. След монтирането на новите съоръжения капацитетът на русенската фабрика достига 3 000 000 литра годишно. В производството са ангажирани около 70 работници. През 1920-1921 г. за нуждите на фабриката са закупрени 3 товарни автомобила – два „Фиат“ по 1,5 тона и 1 петтонен „Пакард“, които обслужват района на града и околията.[9]
Силната конкуренция и общия спад в производството и потреблението на бира след Първата световна война принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, между които и „Българско пивоварно дружество Шумен – Русе"АД. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и фабриката в Русе. [10] Ферментационните съдове и други машини и съоръжения са демонтирани и пренесени в шуменската фабрика, а в Русе се запазват само инсталациите на малцерая и производството на малц.[11]
През 1941 г. избите на старата фабрика в Русе се приспособяват като складове, а първото отделение на шуменската фабрика се реорганизира в малцерай. [12] През 1945 г. фабриките в Шумен и Русе се разделят и започват да функционират самостоятелно. Фабриката в Русе се отделя от шуменското дружество в ново акционерно дружество със същите акционери и с 30 милиона лева капитал, с предмет – производство на ракия, коняк и малц. [13]
На 23.12.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички фабрики са национализирани. Русенската фабрика също е национализирана и впоследствие на нейно място е изграден консервният комбинат „Дунавия“ – Русе.
Името „Хаберман“ се появява отново през 1990-те като регионална търговска марка бира на „Варненско пиво“АД, впоследствие и на „Леденика и ММ“АД, като след фалита на последната компания в началото на 2012 г. производството и е преустановено.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.20-22
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.20
- ↑ Първата българска бира // Архивиран от оригинала на 2021-05-15. Посетен на 2015-03-06.
- ↑ „Русе – биография на дунавския град“ – Васил Дойков
- ↑ Русенски общински вестник, ІІ, 2 януари 1893 г., с.4
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.21
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.43
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.21
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.22
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.22
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46-47
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.23
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.49
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.49
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
