Пиер Грание-Дефер
| Пиер Грание-Дефер Pierre Julien Granier | |
| френски режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 16 ноември 2007 г.
Париж, Франция |
| Погребан | Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Режисура | |
| Активност | 1962—2006 |
| Семейство | |
| Съпруга | Ани Фрателини (1954)[1] |
| Уебсайт | |
| Пиер Грание-Дефер в Общомедия | |
Пиер Грание-Дефер (на френски: Pierre Julien Granier) е френски режисьор и сценарист. [2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Започва пътя си към киното като асистент с режисьорите Дени дьо Ла Пателиер, Жан-Пол ле Шануа, Марсел Карне, Андре Бертомие, Жорж Лампен и др. Завършва „IDEC“. Дебютира с филма „Момчето от асансьора“ през 1962 г. По времето, когато възходът на кариерата му съвпадна с разцвета на новата френска вълна, той предпочита да остане занаятчия, предпочитайки добри жанрови картини. Често се занимава с филмовата адаптация на съвременните френски писатели. Благодарение на неговите ленти, новите аспекти на таланта бяха разкрити за неговите актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Лино Вентура, Роми Шнайдер, Ален Делон и други. Филмите му се радват на постоянно внимание от зрителя и са придружени от голям търговски успех. Работи и за телевизията. Винаги е писал сценарии за своите филми, рядко прибягва до помощта на съавтори.
Женен е три пъти. Три от четирите му деца са свързвали живота си с киното: режисьора Денис Грание-Дефер, продуцента Кристоф Грание-Дефер и актриса Селия Грание-Дефер.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1971 | Котката | Le Chat |
| 1971 | Вдовицата Кудерк | La Veuve Couderc |
| 1973 | Състезанието на лордовете | La Race des seigneurs |
| 1973 | Влакът | Le Train |
| 1975 | Сбогом, ченге | Adieu poulet |
| 1979 | Лекарят | Le Toubib |
| 1982 | Северната звезда | L'Étoile du Nord |
| 1989 | Австрийката | L'Autrichienne |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
