Пиер дьо Брюи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер дьо Брюи
провансалски проповедник
Роден: около 1095
Графство Форкалкие
Починал: около 1131  (на около 36 години)
Сен Жил, Графство Тулуза

Пиер дьо Брюи е френски (окситански) радикален християнски проповедник от XII век, обявил се против доктрините на църковния римокатолицизъм и проповядвал срещу общоприетите канонични и епископални практики. Обявен от църквата за еретик, Пиер дьо Брюи е един от първите документирани опоненти на универсалния католицизъм, като данните са почерпени от трудовете на Пиер Достопочтени и Пиер Абелар[1]. Той се приема за пророк на Реформацията и за архиеретик от църквата през Средновековието.

Биография[редактиране | edit source]

Пиер дьо Брюи проповядва през периода 1117-1131 г. в градовете Гап, Ембрюн в Прованс, на териториите на съвременна Югоизточна Франция. Самият Пиер е роден в окситанското селище Брюи. Смята се[2], че той е отлъчил се от църквата монах или проповедник, осветлен от неортодоксалните идеи на антикатолицизма през Късното средновековие, заради които е убит от тълпата в Ним. Проповедите му са продължени от Анри Лозански, по-късно също заловен и въдворен доживот. Последователите им, нарични петробрусиани живеят предимно в градовете Тулуза и Нарбона, където през XIII век процъфтява и албигойската ерес на катарите. Въпреки, че липсват доказателства за директна връзка и унаследяване на идеите между двете учения, сходствата и еретизма на радикалното петробрусианство и албигойството са очевидни и бързо стават обект на гонения от католическата църква, която създава срещу тях епископалната инквизиция и преципитира в Албигойския кръстоносен поход в първата половина на 13 век.

Идеология[редактиране | edit source]

Радикалното петробрусианство е проповедническо или устно предавано и неписано учение. Единствените достоверни източници, съвременници на Пиер дьо Брюи, са посочените трудове от края на XII век, които имат за цел да се противопоставят и оборят окситанския християнски радикализъм. В тези писани паметници теориите и практиките на Пиер са описани като грешки, срещу които теолозите предлагат своите аргументи. Според Пиер Достопочтени и Абелар петробрусианството проповядва:

  • Приемане на Евангелието като Божие слово, но не и на Новия Завет, тъй като той е човешко творение.
  • Одобрение на кръщението, но във всяка човешка възраст.
  • Отхвърляне на богослужението в църква, тъй като "вярата няма нужда от зидани стени, а хората са нейния храм и може да я практикуват дори в плевня".
  • Отхвърляне на свещенничеството и църковния клир с техния целибат като посредници на вярата.
  • Отхвърляне на Кръста като християнски символ:
"Заповядай свещените кръстове да бъдат разбити на парчета и да ги изгарят, защото тази форма или инструмент, чрез която Христос е бил толкова ужасно измъчван, така жестоко убит, не е достойна за всяко обожание или благоговение или моление, но за отмъщението на неговите мъки и смърт трябва да се изцери от непристойното безчестие, да се нареже на парчета с мечове, да се изгори в огъня. "

По време на осъществяване на такива практики - масово изгаряне на кръстни символи в Ним, Пиер дьо Брюи е заловен и хвърлен в собствената му клада от реакционно настроена тълпа ортодоксални католици през 1131 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Oxford Dictionary of the Christian Church, 3rd edition. USA: Oxford University Press. 13 March 1997. p. 1264. ISBN 0–19–211655–X.
  2. Catholic Encyclopedia:Petrobrusians