Пикочен мехур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пикочният мехур (на латински: vesica urinaria) е кух мускулест орган, който се намира в долната част на корема. Функцията на пикочния мехур е да складира отделяната от бъбреците урина и в удобен момент да я отвежда извън тялото. Има вместимост за урината около 500 - 700 см3.

Анатомично устройство[редактиране | edit source]

Пикочният мехур се състои от дъно, тяло, шийка и връх. [1]

  • Дъното (на латински: fundus vesicae) е най-широката, разположена назад и надолу част на пикочния мехур.
  • Тялото (на латински: corpus vesicae) е разположено напред и нагоре от основата на мехура.
  • Шийка (на латински: cervix vesicae) - мястото на прехода на тялото на пикочния мехур в уретрата.
  • Връх (на латински: apex vesicae) - завършващата заострена част на тялото върху долната част на предната коремна стена.

Хистологичен строеж[редактиране | edit source]

Стената на пикочния мехур се състои от три слоя:

  • Лигавица (на латински: tunica mucosa), образуваща множество гънки в различни направления.
  • Мускулатура (на латински: tunica muscularis), изградена от три гладко мускулни слоя: вътрешен и външен - надлъжни и среден - кръгов. В началото на пикочния канал средният мускулест слой образува неволеви стегач.
  • Външен слой. Задно-горната повърхност на пикочния мехур е покрита със серозна обвивка (на латински: tunica serosa), a oстаналите части с адвентиция (на латински: tunica adventitia).

Кръвоснабдяване и инервация[редактиране | edit source]

Кръвоснабдяването на пикочния мехур се осъществява от vesicalis inferior и от vesicalis superior артерии. Венозната система се оттича към plexus venosus vesicalis. Инервацията се извършва през plexus vesicalis. Нервните влакна са симпатикови и парасимпатикови.[2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Анатомия на човека №20 Пикочо – полов апарат (Aparatus urogenitale), Пикочен мехур (Vesica urinaria)
  2. Пикочен мехур medpedia.framar.bg