Пиксар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анимационно студио Пиксар (на английски: Pixar Animation Studios) е американско филмово студио за компютърна анимация, основано в Емъривил, Калифорния. Студиото има спечелени двадесет и шест Награди на Академията, седем Златни глобуса и три Грамита. Неговите филми са спечелили над 6,3 милиона долара по целия свят. Студиото е добре познато заради създадения от него анимационен метод на компютърно генериране на изображения (на английски: CGI) чрез PhotoRealistic Renderman (версия на стандартния за индустрията RenderMan - приложно-програмен интерфейс, използван за създаването на висококачествени фотореалистични изображения).

Студио "Пиксар" стартира през 1979 г. под името Graphics Group, част от компютърното поделение на Lucasfilm. През 1986 г. студиото е закупено от съоснователя на Apple Inc. Стив Джобс. През 2006 г. компания "Уолт Дисни" (The Walt Disney Company) купува "Пиксар" за 7,4 милиарда долара, а с покупката Джобс става най-големият акционер в "Дисни".

Пиксар създава единадесет анимирани филма, като първият от тях носи името "Играта на играчките" (1995). Филмът е последван от "Животът на Буболечката" (1998), "Играта на играчките 2" (1999), "Таласъми ООД" (2001), "Търсенето на Немо" (2003), "Феноменалните" (2004), "Колите" (2006), "Рататуй" (2007), „Уол-и“ (2008), "В небето" (2009) "Играта на играчките 3" (2010) (този и до днес остава най-печелившият филм за всички времена, с печалба от над 1 милиард долара) и "Колите 2".

Всички единадесет филма, създадени от "Пиксар" са сред 50-те най-печеливши анимационни филма за всички времена. "Търсенето на Немо", "Феноменалните", "В небето" и "Играта на играчките 3" влизат и в класацията на 50-те най-печеливши филма на всички времена, като "Играта на играчките" заема 5 място, "Търсенето на Немо" — 21, "В небето" — 39 и "Феноменалните" — 50.

Всички осем филма създадени след основаването на "Награда на Академията за най-добър анимиран филм" през 2001 са били номинирани за нея, като първият от тях е "Таласъми ООД". Шест от общо осем печелят номинациите ("Търсенето на Немо", "Феноменалните", "Рататуй", "Уол-и", "В небето" и "Играта на играчките 3")."В небето" и "Играта на играчките 3" са сред единствените 3 анимирани филма, номинирани за "Награда на Академията за най-добър филм" (Academy Award for Best Picture).

На 6 септември 2009 г главните директори Джон Ласитър, Брад Бърд, Пит Доктър, Андрю Стантън и Лий Ънкрич са наградени с Златен лъв на филмовия фестивал във Венеция за постиженията си в филмовото изкуство. Наградата им бе връчена от основателя на Lucasfilm Джордж Лукас.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

"Пиксар" е основана от "the Graphics Group,част от компютърното отделение на Lucasfilm, като стартира през 1979г с назначаването на Ед Катмъл (работил преди това в Нюйоркския технологичен институт (NYIT)). Изследователите в NYIT инициират много от CG техниките и работят върху експериментален филм, наречен Тhe Works. След преместването си в Lucasfilm, екипът работи върху създаването на предшественика на RenderMan, т.н. Motion Doctor, който позволявал на аниматорите да използват програмата с минимално обучение.

След това екипът започва да работи върху сцени от филми, създадени от Lucasfilm или заедно с Industrial Light and Magic върху специалните ефекти. След години изследвания и работа върху ключови моменти в филми като Ефекта на генезиса в Star Trek 2: The Wrath of Khan и The Stined Glass Knight в Младия Шерлок Холмс, групата, която тогава наброявала 45 души,е закупена от Стийв Джобс, скоро след напускането му от Apple Computer. Джобс плаща 5 милиона на Джордж Лукас и прибавя 5 милиона като капитал за компанията. Фактор, допринесъл за продажбата на Лукас било паричното затруднение следващо развода му през 1983г, което съвпаднало с рязкото намаление на доходите от "Междузвездни Войни: Завръщането на Джедаите" и катастрофалното представяне на Патока Хауърд в box-office-ите. Новата независима компания е оглавена от Едуин Катмъл (изпълнителен вицепрезидент) и Алви Рей Смит (режисьор). Джобс заема постовете на председател и главен изпълнителен директор на "Пиксар".

Първоначално "Пиксар" е първокласна компания за компютърен хардуер, чийто основен продукт бил Pixar Image Computer, система, предимно продавана на правителствени агенции. Един от купувачите на Pixar Image Computers е Walt Disney Studios, който използва устройството като част от тайния проект CAPS, използващ специална машина и поръчков софтуер за улесняване на трудния процес на нанасяне на мастило и боя в 2D анимациите. По този начин метода става по-автоматизиран и ефикасен. Тhe Image Computer не постигнал голям успех на пазара. В опит да увеличи продажбите на системата, работещия в "Пиксар" Джон Ласитър (който дълго създавал кратки анимации като Luxo Jr.) представил проектите си на SIGGRAPH, най-голямото събрание на графичната индустрия.

Независимо от ниските продажби, които застрашавали компанията от фалит, отделът на Ласитър започва да създава компютърно анимирани реклами за чуждестранни компании. Ранният успех включва кампаниите за Tropicana, Listerine и Lifesavers. През април 1990г Джобс продава хардуерното отделение на "Пиксар", включително и всички патентовани хардуерни технологии и софтуери на Vicom Systems, и прехвърля 18 от общо 100 служителя на "Пиксар". В същата година "Пиксар" се мести от Сан Рафаел в Ричмонд, Калифорния. По това време "Пиксар" продължава връзките си с Walt Disney Feature Animation, компания, чийто корпоративен създател по-късно се превръща в един от най-важните партньори на студиото. През 1991г, след трудно начало на годината (около 30 служители на компанията били освободени от работа, компанията остава с 42-ма служители), "Пиксар" сключва договор за 26 милиона долара с "Дисни" за създаването на три компютърно-анимирани игрални филма, първият от който бил "Играта на играчките". По това време софтуерните програмисти, които работели върху Renderman и CAPS и отделът на Ласитър за компютърна анимация (който създавал анимации за телевизионни реклами и няколко клипчета за "Улица Сезам")са единствените останали служители в "Пиксар".

Въпреки общия приход от тези продукти, компанията все още губела пари и Джобс обмислял продажбата ѝ na други компании, в сред тях и Microsolft. Едва след като "Дисни" обявява, че ще разпространи "Играта на играчките" в почивния сезон на 1994г, Джобс решава да даде още един шанс на компанията. Филмът печели над 350 милиона долара по целия Свят. По-късно същата година, "Пиксар" обявява публична продажба на акции, като всяка акция се оценява на 22 американски долара.

Дисни[редактиране | edit source]

Първите пет игрални филма на "Пиксар" донасят приходи от общо над 2.5 милиарда долара, което означава средно най-голяма печалба за филм в индустрията. Въпреки, че е изгодно и за двете компании "Пиксар" по-късно обявява, че сключения договор не е равностоен за двете страни. "Пиксар" отговаря за създаване и продукция, а "Дисни" за маркетинг и разпространение. Печалбите и разходите се делят 50/50 но "Дисни" притежава всички права върху филмите и техните продължения, също така прибира и таксите за разпространение. Очевидно липсата на права сърху създадените филми и продължения са най-тежките аспекти за "Пиксар", и те постава началото на едно спорно сътрудничество.

В началото на 2004г двете компании се правят опит за достигане на ново споразумение. Новият договор засяга само разпространението, тъй като "Пиксар" възнамерява да поеме контрола върху продукциите и да притежава филмовата собственост. Компанията също иска да финансира сама филмите си и да събира 100% от печалбите, като плаща на "Дисни" само 10% от 15% от печалбите от таксата за разпространение. По-важното - "Пиксар" възнамерявал за контрол върху филмите, които вече били в продукция по време за стария договор, включително "Феноменалните" и "Колите". "Дисни" обявява тези условия за неприемливи, но "Пиксар" не отстъпва от исканията си.

Противоречията между Стив Джобс и председателя на "Дисни" и CEO Майкъл Айснър, затруднили преговорите още повече. Двете компании се разделят окончателно през 2004г, с заявлението на Джобс, че ще търси партньори в лицето на други компании. "Пиксар" не влиза в противоречие с разпространителите. След продължително затишие, преговорите между двете компании се възобновяват.Като предварителна подготовка за потенциален провал на договорите, Джобс обявява в края на 2004г., че "Пиксар" повече няма да създава филми, според крайните срокове до ноември на "Дисни", а до по-доходните летни месеци. Това също дава право на "Пиксар" да пуска на пазара DVD-та на най-печелившите филми по време на коледния пазарен сезон. Допълнителен плюс от забавянето на премиерата на "Колите" е удължаването на крайните срокове в договора между "Дисни" и "Пиксар". Това позволява да се хвърли поглед върху бъдещите взаимоотношения между двете компании.

Двете компании създават сделка, засягаща планирания за 2007г. филм "Рататуй", в случай, че преговорите пропаднат, да се подсигури, че този филм ще бъде разпространен чрез каналите на "Дисни". (За разлика от предишните "Дисни"/"Пиксар" договори, "Рататуй" ще остане собственост на "Пиксар", а "Дисни" ще получи само доходите от разпространението на филма.) Въпреки всичко сложните клаузи в договора между "Дисни" и "Пиксар" довели до анулирането на договора.

Новата придобивка на "Дисни"[редактиране | edit source]

На 24 януари 2006г, "Дисни" обявява, че е съгласен да купи "Пиксар" за 7,4 милиарда долара.На 24 Януари 2006г, след последвалото съгласие на акционера на "Пиксар", покупката става факт. Сделката превръща Стийв Джобс, главен акционер на "Пиксар" с 50.1% дял от компанията, в най-големия самостоятелен акционер на "Дисни" с 7% дял и му осигурява място в борда на директорите. Новите авоари на Джобс надминали авоарите на предишния най-голям акционер на "Дисни"-Майкъл Айснер, който притежава 1.7% от компанията; също и директора Рой Е. Дисни, който притежава 1% от акциите на компанията.

Като част от сделката, Джон Ласетър, дотогава изпълнителен вицепрезидент, става главен творчески ръководител на "Пиксар" и "Анимационно Студио Дисни", също и главен творчески консултант на "Дисни". Катмъл запазва позициите си на президент на "Пиксар" и става президент на "Анимационно Студио Дисни". Позицията на Джобс като главен творчески консултант е премахната и вместо това той заема място в борда на директорите на "Дисни".

Надзора на Катмъл и Ласетър над "Дисни" и "Пиксар" не означавало сливането на двете студия. Напротив — допълнителните условия били поставени, за да подсигурят самостоятелното съществуване на двете компании. Някои от условията изисквали политиката на "Пиксар" да остане незасегната. Също така се запазвало и името на фирмата, както и настоящето положение на компанията в Емъривил, Калифорния. В заключение всички филми, създадени след сливането ще се рекламират като създадени от "Дисни-Пиксар" (започвайки с "Колите").

Джим Морис, режисьорът на "Уол-и", е поставен на поста генерален мениджър. На тази нова позиция, Морис поема грижата за всекидневното ръководство на съоръженията и продуктите на студиото.

Разширяване[редактиране | edit source]

На 20 април 2010г Анимационно студио "Пиксар" отваря ново студио във Ванкувър. Студиото, заемащо приблизително 2 000 кв. м., създава предимно къси, адаптирани за телевизионната аудитория филмчета, включващи герои от анимациите на "Пиксар".

Игрални и късометражни филми[редактиране | edit source]

Традиции[редактиране | edit source]

Голяма част от аниматорите, съставящи аниматорското отделение на "Пиксар" са назначени по времето, когато излиза "Животът на буболечката" и "Играта на играчките 2". Въпреки че "Играта на играчките" постига успех, по това време това е единственият игрален филм на "Пиксар". По-голямата част от анимационната индустрия все още е разположена в Лос Анджелис. Традиционната 2-D анимация все още е главният начин за създаване на анимационни филми.

Външни препратки[редактиране | edit source]