Пилат Понтийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ecce Homo (Ето, Човекът!). На картината на Антонио Чизери, Пилат Понтийски показва на жителите на Йерусалим, Исус

Пилат Понтийски (на латински: Pontius Pilatus, на гръцки: Πόντιος Πιλάτος) е прокуратор на римската провинция Юдея (26-36 г.), по време на управлението на император Тиберий. Според Новия Завет и Йосиф Флавий, Пилат Понтийски, опасявайки се от бунт, не посмява да отмени смъртната присъда от Синедриона на Исус Христос, след което по ритуален еврейски обичай публично си умива ръцете, за да покаже, че не е виновен за убийството на невинно осъден на смърт чрез разпятие човек.

Управление[редактиране | edit source]

Управлението на „жестокия и коварен Пилат“ според фарисеите се характеризира с насилие и жестокост. Според тях данъчният и политически гнет, провокационните му действия, които оскърбяват религиозните вярвания и обичаи на юдеите, водят до масово народно недоволство, прераснало 30 години по-късно в бунт, безпощадно потушен от римляните. Според думите на философа Филон Александрийски, живял през 1 век, Пилат е отговорен за безчислените жестокости и убийства, извършени без съд. Често в съвременната епоха, доста спорно, вината за осъждането на Исус се прехвърля от римска страна върху Пилат, а от еврейска върху наси Йосиф Кайафа.[1]

Пилат Понтийски в изкуството[редактиране | edit source]

Пилат Понтийски е художествен герой в култовия романМайстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков.

Едно от най-известните днешни превъплащения в киното в образа на Пилат Понтийски е на Христо Наумов Шопов във филмаСтрастите Христови“ на Мел Гибсън.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус (Процесът на Исус), стр. 196-208. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]