Пилат Понтийски
Пилат Понтийски (на латински: Pontius Pilatus, на гръцки: Πόντιος Πιλάτος) е прокуратор на римската провинция Юдея (26-36 г.), по време на управлението на император Тиберий. Според Новия Завет и Йосиф Флавий, Пилат Понтийски опасявайки се от бунт, не посмява да отмени смъртната присъда от Синедриона на Исус Христос, след което по ритуален еврейски обичай публично си умива ръцете за да покаже, че не е виновен за убийството на невинно осъден на смърт чрез разпятие човек.
Съдържание |
[редактиране] Управление
Управлението на "жестокия и коварен Пилат", според фарисеите, се характеризира с насилие и жестокост. Според тях, данъчният и политически гнет, провокационните му действия, които оскърбяват религиозните вярвания и обичаи на юдеите, водят до масово народно недоволство прераснало 30 години по-късно в бунт, безпощадно потушен от римляните. Според думите на философа Филон Александрийски, живял през 1 век, Пилат е отговорен за безчислените жестокости и убийства, извършени без съд. Често в съвременната епоха, доста спорно, вината за осъждането на Исус се прехвърля от римска страна върху Пилат, а от еврейска върху наси Йосиф Кайафа.[1]
[редактиране] Пилат Понтийски в изкуството
Пилат Понтийски е художествен герой в култовия роман "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков.
Едно от най-известните днешни превъплащения в киното в образа на Пилат Понтийски е на Христо Наумов Шопов във филма "Страстите Христови" на Мел Гибсън.
[редактиране] Източници
- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус (Процесът на Исус), стр. 196-208. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||
