Пимен Зографски
| Свети Пимен Зографски | |
 Изображение на Пимен Зогравски от Симеон Молеров | |
| Роден | 1540 |
|---|---|
| Починал | 1620 Черепишки манастир, Османска империя |
| Почитан в | Източноправославния свят |
| Свети Пимен Зографски в Общомедия | |
Свети Пимен Зограф е български зограф, храмостроител и книжовник, сред 9-те софийски светци. Чества се на 3 ноември.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София около 1540 г. Рожденото му име е Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. Скоро след смъртта на родителите му починал и неговият наставник.
Павел раздал имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон. Там получил името Пимен и изучил професията си.
Според легендата, когато бил 55-годишен, му се явил св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други градове. Възстановява Черепишкия манастир и го превръща в духовно и книжовно средище[1]. Изографисва и манастирския храм в Курилиския манастир "Свети Йоан Рилски"[2][3].
Името на Пимен Зограф се среща в ктиторски надпис на Суходолския (Суводолския) манастир в Западна Стара планина, в района на градовете Зайчар и Княжевац (тогава в пределите на Видинската епархия, днес в пределите на Сърбия)[4]. Надписът гласи: „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм “Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".
Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола“ в Западните покрайнини, в землището на село Бугарска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Пимен Зографски е работил много из Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.
Починал е в 1620 г. в Черепишкия манастир. Впоследствие разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба на Пимен Зографски и пренесли мощите му в своя манастир.
Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец. Чества го на 3 ноември. Празникът на св. Пимен Зографски 3 ноември е обявен за Ден на българските художници.
Посвещения[редактиране | редактиране на кода]
На св. Пимен Зографски са посветени няколко храма в България:
- параклис в Черепишкия манастир[5],
- нов параклис в двора на Видинската митрополия[6] (Видин, кв. „Калето“),
- нова църква в Бургас, квартал Крайморие[7],
- строяща се църква в София, район „Изгрев“[8].
В негова чест е наименувана улица „Свети Пимен Зографски“ в София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“ (Карта).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Министерство на туризма. Дестинация - Златия // Посетен на 2023-11-28.
- ↑ Софийска света митрополия. "Курилски манастир “Св. Иван Рилски” // 2015-02-27. Посетен на 2023-11-28.
- ↑ "Реставриран е иконостасът на Курилския манастир „Св. Иван Рилски“ // Сайт на Столичната община. 2021-03-31. Посетен на 2023-11-28.
- ↑ Св. Пимен Зографски, Pravoslavie.com
- ↑ Димитрова, Светлана. "Черепишкият манастир „Успение Богородично“ – „най-красивото място на света“ // Български национално радио. 2018-02-17. Посетен на 2023-11-28.
- ↑ Параклис "Св. Пимен Зографски" - Видин, opoznai.bg
- ↑ Туристически информационен сайт на община Бургас. Храм "Св. Пимен Зографски" // 2018-01-26.
- ↑ "Храм "Св. Пимен Зографски" е вече с витражи" // Сайт на район "Изгрев". 2022-06-15. Посетен на 2023-11-28.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Житието на Пимен Зографски (ред. Петър Динеков). Известия на Института за българска литература, 2, 1954, 233-248
- Тодорова, Олга. Пимен Зографски.- В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 4. С., 2012